Йов 9
1 А Иов в отговор рече:
Na Hiob kasaa bio se:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
“Yiw, minim sɛ eyi yɛ nokware. Na ɛbɛyɛ dɛn na ɔdesani bɛteɛ wɔ Onyankopɔn anim?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
Sɛ obi pɛ sɛ ɔne Onyankopɔn yiyi ano a, ɔrentumi nyi nsɛm apem mu baako mpo ano.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
Ne nyansa mu dɔ, na ne tumi so. Hena na ɔne no adi asi na ne ho baabiara anti?
5 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
Otutu mmepɔw a wonnim ho hwee obubu wɔn fa so wɔ nʼabufuw mu.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
Ɔwosow asase fi ne sibea, na ɔma ne nnyinaso wosow biribiri.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
Ɔkasa kyerɛ owia na ɛnhyerɛn, na ɔsɔw nsoromma hyerɛn ano.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
Ɔno nko ara na ɔtrɛw ɔsoro mu, na ɔnantew po asorɔkye so.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
Ɔno ne Nyankrɛnte, Akokɔbeatan ne ne mma Yɛfo; anafo fam nsorommakuw no.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
Ɔyɛ anwonwade a wontumi nte ase, nsɛnkyerɛnne a wontumi nkan.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
Sɛ ɔnam me ho a, minhu no; sɛ ɔsen a, minhu no.
12 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
Sɛ ohwim kɔ a, hena na osiw no kwan? Hena na obetumi abisa no se, ‘Dɛn na woreyɛ yi?’
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
Onyankopɔn nkora nʼabufuw so; Rahab aboafo mpo ho popo wɔ nʼanim.
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
“Na me ne hena a mene no beyiyi ano? Mɛyɛ dɛn anya nsɛm a me ne no de begye akyinnye?
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Sɛ minnim ho hwee mpo a, merentumi nyi nʼano; ɛno ara ne sɛ mɛsrɛ ahummɔbɔ afi me temmufo nkyɛn.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
Mpo, sɛ mefrɛ no na ɔba a, minnye nni sɛ obetie mʼasɛm.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
Ɔde asorɔkye bɛhwe me ama mʼapirakuru adɔɔso kwa.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
Ɔremma minnya mʼahome, bio, ɔde awerɛhow bɛhyɛ me ma tɔ.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
Sɛ ɛyɛ ahoɔden asɛm a, ɔyɛ ɔhoɔdenfo! Na sɛ ɛba atɛntrenee nso a, hena na ɔne no bedi asi?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
Sɛ midi bem mpo a, mʼano bebu me kumfɔ; sɛ me ho nni asɛm a, ebebu me fɔ.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
“Ɛwɔ mu sɛ midi bem de, nanso mimmu me ho; abrabɔ afono me.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
Ne nyinaa yɛ pɛ; ɛno nti na meka se, ‘Ɔsɛe nea ne ho nni asɛm ne omumɔyɛfo.’
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
Bere a amanehunu de owu aba no, ɔserew nea ne ho nni asɛm no abawpa.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
Bere a asase akɔ amumɔyɛfo nsam no, ofura ɛso atemmufo ani. Sɛ ɛnyɛ ɔno a, na ɛyɛ hena?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
“Me nna ho yɛ hare sen ommirikatufo; ɛsen kɔ a anigye kakra mpo nni mu.
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
Etwa mu kɔ sɛ akorow a wɔde paparɔso ayɛ te sɛ akɔre a wɔretow akyere wɔn hanam.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
Sɛ meka se, ‘Me werɛ mfi mʼanwiinwii, mɛsakra me nsɛnka, na maserew a,’
28 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
me yaw ahorow no bɔ me hu ara. Na minim sɛ, woremmu me bem.
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
Woabu me fɔ dedaw nti, adɛn na ɛsɛ sɛ mehaw me ho kwa?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
Mpo sɛ ɛba sɛ mede samina guare na mede samina hohoro me nsa ho a,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
wobɛtow me akyene dontori amoa mu, ama mʼatade mpo akyi me.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
“Ɔnyɛ onipa te sɛ me na mayi nʼano, na yɛakogyina asennii abobɔ yɛn nkuro.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
Sɛ anka obi wɔ hɔ a obesiesie yɛn ntam na waka yɛn baanu abɔ mu,
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
obi a obeyi Onyankopɔn abaa afi me so, na nʼahunahuna ammɔ me hu bio.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
Anka mɛkasa a merensuro no, nanso saa tebea a mewɔ mu yi de, mintumi.
