Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
“Abrabɔ afono me; enti mɛka mʼasɛm a meremfa hwee nsie na mɛkasa afi me kra yawdi mu.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Mɛka akyerɛ Onyankopɔn se: Mmu me kumfɔ, na mmom kyerɛ kwaadu a wobɔ me.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Ɛyɛ wo fɛ sɛ wohyɛ me so, de po wo nsa ano adwuma, na woserew hwɛ amumɔyɛfo nhyehyɛe?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Wowɔ ɔhonam mu ani ana? Wuhu ade te sɛ ɔdesani ana?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Wo nkwanna te sɛ ɔdesani anaa wo mfe te sɛ onipa hoɔdenfo,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
a enti ɛsɛ sɛ wohwehwɛ me mfomso na wopɛɛpɛɛ me bɔne mu?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
Ɛwɔ mu, wunim sɛ minni fɔ, na obiara nso ntumi nnye me mfi wo nsam.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
“Wo nsa na ɛnwenee me na ɛbɔɔ me. Afei wobɛdan wo ho asɛe me ana?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Kae sɛ wonwen me sɛ dɔte. Na wobɛdan me ayɛ me mfutuma bio ana?
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
So woanhwie me sɛ nufusu na woammɔ me toa sɛ srade,
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
amfa were ne honam ankata me ho ankeka nnompe ne ntin antoatoa mu ana?
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Womaa me nkwa, yii ayamye kyerɛɛ me, na ɔhwɛsie mu wohwɛɛ me honhom so.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
“Nanso eyi na wode siee wo koma mu, na minim sɛ na eyi wɔ wʼadwene mu.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Sɛ meyɛɛ bɔne a anka wobɛhwɛ me na wobɛma me so asotwe.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Na sɛ midi fɔ a, nnome nka me! Na sɛ mpo midi bem a, merentumi mma me ti so, efisɛ aniwu ahyɛ me ma na mʼamanehunu amene me.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Na sɛ mema me ti so a, wodɛɛdɛɛ me sɛ gyata, na bio woda wʼanwonwatumi no adi tia me.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Wode nnansefo foforo betia me na woma wʼabufuw ano yɛ den wɔ me so; wʼasraafo tu ba me so bere biara.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
“Adɛn nti na woma wɔwoo me? Ɛkaa me nko a anka miwui ansa na ani bi rehu me.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Sɛ anka mamma nkwa yi mu, anaasɛ wɔsoaa me fi awotwaa mu de me kɔɔ ɔda mu tee!
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
So ɛnkaa kakraa bi na me nna kakraa no to ntwaa ana? Gyaa me na minya anigye bere tiaa bi
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
ansa na makɔ koransan kusuuyɛ ne sunsuma kabii asase so,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
asase a ɛyɛ anadwo sum kabii, sum kabii ne sakasaka, baabi a ɛhɔ hann mpo te sɛ sum.”
