Йов 8
1 Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
Då tok Bildad frå Suah til ords og sagde:
2 До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
«Kor lenge vil du tala so og lata ordi storma fram?
3 Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
Kann Gud vel rengja det som rett er? Kann Allvalds-Gud vel rengja rettferd?
4 Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
Hev dine søner synda mot han, gav han deim deira synd i vald.
5 Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
Um du søkja til din Gud, og beda Allvalds-Gud um nåde,
6 Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
er du då rein og utan svik, då vil han vakna upp for deg og reisa nytt ditt rettferdshus,
7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
Um og di fortid vesall var, so mykje større vert di framtid.
8 Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
Ja, spør deg for hjå farne ætter, agt på kva federne fann ut.
9 (Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
- Me inkje veit, er frå i går; vårt liv ein skugge er på jordi -
10 Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
dei skal deg læra, gjeva svar med ord ifrå sitt hjartedjup:
11 Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
«Veks sevet vel på turre land? Trivst storren der som vatnet vantar?
12 Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
Enn stend det grønt, vert ikkje skore, då visnar det fyrr anna gras.»
13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
So gjeng det deim som gløymer Gud; og voni glepp for gudlaus mann.
14 Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
Hans tillit sunderskori vert, hans tiltru vert til kongurvev;
15 Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
Det hus han styd seg til, det dett; det som han triv til, stend’kje fast.
16 Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
Han saftfull veks, med soli skin; hans greiner yver hagen heng,
17 Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
og roti kring steinrøysar smett, og smyg seg inn imillom steinar.
18 Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
Men vert han riven frå sin stad, so hugsar staden han ei meir.
19 Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
Sjå det er gleda på hans veg; or moldi skyt ein annan fram.
20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
Men Gud vanvyrder ei den reine; dei vonde tek han ei i handi.
21 Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
Han enn din munn med lått skal fylla og lipporne med gledesong;
22 Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
men skammi klæda skal din fiend’; gudløysetjeld finst ikkje meir.»
