Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
CIERTAMENTE tiempo [limitado] tiene el hombre sobre la tierra, y sus días son como los días del jornalero.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Como el siervo anhela la sombra, y como el jornalero espera [el reposo] de su trabajo:
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
Así poseo yo meses de vanidad, y noches de trabajo me dieron por cuenta.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Cuando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Y mide [mi corazón] la noche, y estoy harto de devaneos hasta el alba.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Mi carne está vestida de gusanos, y de costras de polvo; mi piel hendida y abominable.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Y mis días fueron más ligeros que la lanzadera del tejedor, y fenecieron sin esperanza.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Acuérdate que mi vida es viento, y que mis ojos no volverán á ver el bien.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Los ojos de los que me ven, no me verán más: tus ojos sobre mí, y dejaré de ser.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
La nube se consume, y se va: así el que desciende al sepulcro no subirá; (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
No tornará más á su casa, ni su lugar le conocerá más.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Por tanto yo no reprimiré mi boca; hablaré en la angustia de mi espíritu, y quejaréme con la amargura de mi alma.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
¿Soy yo la mar, ó ballena, que me pongas guarda?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Cuando digo: Mi cama me consolará, mi cama atenuará mis quejas;
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Entonces me quebrantarás con sueños, y me turbarás con visiones.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Y así mi alma tuvo por mejor el ahogamiento, y [quiso] la muerte más que mis huesos.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Aburríme: no he de vivir yo para siempre; déjame, pues que mis días son vanidad.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
¿Qué es el hombre, para que lo engrandezcas, y que pongas sobre él tu corazón,
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
Y lo visites todas las mañanas, y todos los momentos lo pruebes?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
¿Hasta cuándo no me dejarás, ni me soltarás hasta que trague mi saliva?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Pequé, ¿qué te haré, oh Guarda de los hombres? ¿por qué me has puesto contrario á ti, y que á mí mismo sea pesado?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
¿Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? porque ahora dormiré en el polvo, y si me buscares de mañana, ya no seré.
