< Йов 6 >

1 А Иов в отговор рече:
Y RESPONDIÓ Job y dijo:
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
¡Oh si pesasen al justo mi queja y mi tormento, y se alzasen igualmente en balanza!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Porque pesaría aquél más que la arena del mar: y por tanto mis palabras son cortadas.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Porque las saetas del Todopoderoso están en mí, cuyo veneno bebe mi espíritu; y terrores de Dios me combaten.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
¿Acaso gime el asno montés junto á la hierba? ¿muge el buey junto á su pasto?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
¿Comeráse lo desabrido sin sal? ¿ó habrá gusto en la clara del huevo?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Las cosas que mi alma no quería tocar, por los dolores son mi comida.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
¡Quién me diera que viniese mi petición, y que Dios [me] otorgase lo que espero;
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Y que pluguiera á Dios quebrantarme; que soltara su mano, y me deshiciera!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Y sería aún mi consuelo, si me asaltase con dolor sin dar más tregua, que yo no he escondido las palabras del Santo.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
¿Cuál es mi fortaleza para esperar aún? ¿y cuál mi fin para dilatar mi vida?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
¿Es mi fortaleza la de las piedras? ¿ó mi carne, es de acero?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
¿No me ayudo cuanto puedo, y el poder me falta del todo?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
El atribulado es consolado de su compañero: mas hase abandonado el temor del Omnipotente.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Mis hermanos han mentido cual arroyo: pasáronse como corrientes impetuosas,
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Que están escondidas por la helada, y encubiertas con nieve;
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Que al tiempo del calor son deshechas, y en calentándose, desaparecen de su lugar;
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Apártanse de la senda de su rumbo, van menguando y piérdense.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Miraron los caminantes de Temán, los caminantes de Saba esperaron en ellas:
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
[Mas] fueron avergonzados por su esperanza; porque vinieron hasta ellas, y halláronse confusos.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Ahora ciertamente como ellas sois vosotros: que habéis visto el tormento, y teméis.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
¿Os he dicho yo: Traedme, y pagad por mí de vuestra hacienda;
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Y libradme de la mano del opresor, y redimidme del poder de los violentos?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Enseñadme, y yo callaré: y hacedme entender en qué he errado.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
¡Cuán fuertes son las palabras de rectitud! Mas ¿qué reprende el que reprende de vosotros?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
¿Pensáis censurar palabras, y los discursos de un desesperado, que son como el viento?
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
También os arrojáis sobre el huérfano, y hacéis hoyo delante de vuestro amigo.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Ahora pues, si queréis, mirad en mí, y [ved] si miento delante de vosotros.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Tornad ahora, y no haya iniquidad; volved aún [á considerar] mi justicia en esto.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
¿Hay iniquidad en mi lengua? ¿no puede mi paladar discernir las cosas depravadas?

< Йов 6 >