Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
militia est vita hominis super terram et sicut dies mercennarii dies eius
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
sicut servus desiderat umbram et sicut mercennarius praestolatur finem operis sui
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
sic et ego habui menses vacuos et noctes laboriosas enumeravi mihi
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
si dormiero dico quando consurgam et rursum expectabo vesperam et replebor doloribus usque ad tenebras
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
induta est caro mea putredine et sordibus pulveris cutis mea aruit et contracta est
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
dies mei velocius transierunt quam a texente tela succiditur et consumpti sunt absque ulla spe
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
memento quia ventus est vita mea et non revertetur oculus meus ut videat bona
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
nec aspiciet me visus hominis oculi tui in me et non subsistam
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
sicut consumitur nubes et pertransit sic qui descenderit ad inferos non ascendet (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
nec revertetur ultra in domum suam neque cognoscet eum amplius locus eius
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
quapropter et ego non parcam ori meo loquar in tribulatione spiritus mei confabulabor cum amaritudine animae meae
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
numquid mare sum ego aut cetus quia circumdedisti me carcere
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
si dixero consolabitur me lectulus meus et relevabor loquens mecum in strato meo
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
terrebis me per somnia et per visiones horrore concuties
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
quam ob rem elegit suspendium anima mea et mortem ossa mea
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
desperavi nequaquam ultra iam vivam parce mihi nihil enim sunt dies mei
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
quid est homo quia magnificas eum aut quia ponis erga eum cor tuum
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
visitas eum diluculo et subito probas illum
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
usquequo non parces mihi nec dimittis me ut gluttiam salivam meam
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
peccavi quid faciam tibi o custos hominum quare posuisti me contrarium tibi et factus sum mihimet ipsi gravis
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
cur non tolles peccatum meum et quare non auferes iniquitatem meam ecce nunc in pulvere dormiam et si mane me quaesieris non subsistam
