Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Is there not a limited time of service to a mortal upon the earth? Are not his days also like the days of a hired laborer?
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
As a servant eagerly longeth for the shadow, and as a hired laborer hopeth for his reward:
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
So was I compelled to possess months of vanity, and nights of trouble were counted out unto me.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
When I He down, I say, When shall I arise, and the night be gone? and I am wearied with tossings about till the dawn of day.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
My flesh is covered with worms and clods of dust: my skin is burst open, and become loathsome.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
My days hasten away more swiftly than a weaver's shuttle, and they come to an end in the absence of hope.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Oh remember that nothing but a breath is my life; that my eye will not again see happiness;
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
The eye of him that seeth me now will not behold me again: [thou fixest] thy eyes upon me, and I am no more.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
As the cloud vanisheth and passeth away: so will he that goeth down to the nether world not come up again. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
He will return no more to his house, and his place will not recognize him any more.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Therefore will I also not restrain my mouth: I will speak in the anguish of my spirit: I will complain in the bitterness of my soul.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Am I a sea, or a monster, that thou settest a watch over me?
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
For should I say, My bed shall comfort me, my couch shall help me bear my complaint:
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Then wouldst thou frighten me with dreams, and with visions wouldst thou terrify me;
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
So that my soul would choose strangling, death rather than these limbs of mine.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
I loathe it; I cannot live for ever: let me alone; for my days are but nought.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
What is the mortal, that thou shouldst make him great? and that thou shouldst direct thy heart toward him?
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
And that thou shouldst visit him every morning, probe him every moment?
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
How long wilt thou not turn thy regard from me, nor let; me loose till I swallow down my spittle?
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
If I have sinned, what [injury] can I cause unto thee, O thou Guardian of men? why hast thou set me as an object for thee to strike at, so that I am become a burden to myself?
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
And why wilt thou not forgive my transgression, and let my iniquity pass away? for soon must I lie down in the dust; and thou wilt seek for me, but I shall be no more.
