Йов 7
1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
Diklai hman ah hlanghing hamla caempuei a om moenih a? A khohnin te kutloh kah khohnin banghui ni.
2 Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
Sal bangla hlipkhup a hloep tih kutloh bangla a bisai a lamtawn.
3 Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
Ka taengah a poeyoek la a hla ka pang van tih thakthaenah hlaem he kai hamla a khueh.
4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
Ka yalh tih, “Me vaengah nim ka thoh ve?” ka ti. Khoyin loh puh tih hlaemhmah duela yutnah khaw ka cung.
5 Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
Ka saa loh a rhit a bai, ka vin laipi tiknong khaw uet tih a tuei.
6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
Ka khohnin loh tampai lakah bawn tih lungli lungla la ngaiuepnah bawt.
7 Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
Ka hingnah mueihla he poek lah. Hnothen hmuh ham khaw ka mik loh mael voel mahpawh.
8 Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Kai aka so mik loh kai m'mae voel mahpawh. Na mik te kai soah om dae kai ka om voel pawh.
9 Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
Cingmai loh haai tih cing, saelkhui la aka suntla rhoek tah ha mael tangloeng pawh. (Sheol h7585)
10 Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
A im la koep mael pawt vetih a hmuen loh anih hmat voel mahpawh.
11 Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
Te dongah kai khaw ka ka tuem mahpawh. Ka mueihla khobing doela ka thui vetih. Ka hinglu khahing doela ka lolmang pueng ni.
12 Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
Kai he tuipuei tuihnam tih nim kai soah thongim na khueh.
13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
Ka soengca kai n'hloep bitni, ka thingkong loh ka kohuetnah te a phueih bitni ka ti.
14 Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
Mueimang neh kai nan rhihyawp sak tih olphong neh kai nan let sak.
15 Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
Ka hinglu loh ka rhuhrhong lakah khaknah neh dueknah ni a coelh.
16 Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
Ka kohnue coeng, kumhal duela ka hing mahpawh, kai he n'toeng laeh, ka khohnin khaw a honghi ni.
17 Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
Mebang hlanghing lae amah na pantai sak tih a taengah na lungbuei na khueh te.
18 Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
Anih te mincang ah na cawh tih mikhaptok ah ni anih te na loepdak.
19 До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
Balae tih kai lamloh na mangthong pawt eh? Ka timtui ka dolh hil kai nan rhael moenih.
20 Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
Hlang aka kueinah nang taengah ka tholh tih balae ka saii? Balae tih kai he na kutnoek la nan khueh. Te dongah kai ham tah hnorhih la ka om coeng.
21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Te dongah ka boekoek he na phueih tih kai kathaesainah he nan khoe mai pawt lae? Laipi khuila ka yalh pawn ni. Kai na toem cakhaw ka om voel moenih,” a ti nah.
