Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
Job loh a doo tih,
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Ka konoinah ka thuek, ka thuek vetih ka talnah he cooi dongah ka tloeng rhenten koinih.
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
Tuitunli kah laivin lakah n'nan ngawn coeng. Te dongah ka ol he lawn coeng.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
Tlungthang thaltang dongah a sue te ka khuiah ka mueihla loh a mam. Pathen kah hihhamnah loh kai taengah rhong a pai.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Kohong marhang khaw baelhing soah pang tih, vaito te a kamvuelh soah rhung bal nim?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Lungkaeh om kolla ankak a caak tih aiduei dakda dongah a hlihlim om aya?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
Amih te ka hinglu loh ben ham a aal tih ka buh khaw kolet la om.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
Ka huithuinah he ulong m'paek vetih a thoeng eh? Tedae ka ngaiuepnah he Pathen long ni m'paek eh?
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Pathen he mulmet vetih kai he m'phop, a kut a hlam vetih kai m'mueluem mako.
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Te vaengah kai ham hloephloeinah om dae lah sue. Te vaengah bungtloh khuiah ka uem mako. Hlangcim te ka phah pawt bangla n'lungma sak pawt mako.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
Ka ngaiuep ham ka thadueng khaw menim? Ka hinglu ka hlawt ham ka hmailong khaw menim?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Ka thadueng he lungto thadueng nim? Ka saa he rhohumsen a?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Kai ham he kamah kah bomnah om ngawn pawt tih lungming cueihnah khaw kai lamloh a heh coeng.
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Ngaidaeng loh tlungthang hinyahnah a hnoo vaengah pataeng a baerhoep taengkah sitlohnah a dang van.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
Ka manuca rhoek khaw soklong bangla la hnukpoh tih sokca soklong bangla kak.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
Amih te vueltling loh a nu sak tih vuelsong a yut pah.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
Kho a awlh vaengah a bae neh huu tih amah hmuen lamloh kak uh.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
A caehlong longpuei a hoi uh tih hinghong la a caeh dongah milh uh.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Tema caehlong kah rhoek loh a paelki uh tih, Sheba lambong amih ham a lamtawn uh.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
A pangtung uh dongah yak uh tih a taengla a pawk uh akhaw a hmai tal.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
A taengah a hong la na om uh van coeng dongah rhihkoi na hmuh vaengah na rhih uh.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
“Kai taengah m'pae uh lamtah na thadueng lamloh kai hamla kapbaih pae uh.
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
Rhal kut lamloh kai n'loeih sak lamtah hlanghaeng kut lamloh kai n'lat uh,” ka ti noek a?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Kai n'thuinuet lamtah ka ngam bitni. Metla ka palang khaw kai he m'ming sakuh.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
Balae tih hlang dueng ol rhap rhap a cal? Nangmih lamloh a tluung ham khaw balae a tluung?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Olthui te tluung hamla na moeh uh nama? Ol khaw khohli bangla talsae mai pawn ni.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Cadah ham aisat hmulung na naan vetih na hui hamla na tael pah nim?
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
Tedae mulmet uh laeh, kai taengla mael uh. Nangmih maelhmai ah ka laithae nim?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Mael uh laeh, dumlai la om uh boeh, mael uh laeh, koep mael uh laeh. Ka duengnah he a khuiah om.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Ka lai dongah dumlai om nim? Ka dang loh talnah yakming pawt maco.
