Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
And Job answereth and saith: —
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
O that my provocation were thoroughly weighed, And my calamity in balances They would lift up together!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
For now, than the sands of the sea it is heavier, Therefore my words have been rash.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For arrows of the Mighty [are] with me, Whose poison is drinking up my spirit. Terrors of God array themselves [for] me!
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
Brayeth a wild ass over tender grass? Loweth an ox over his provender?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Eaten is an insipid thing without salt? Is there sense in the drivel of dreams?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
My soul is refusing to touch! They [are] as my sickening food.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
O that my request may come, That God may grant my hope!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
That God would please — and bruise me, Loose His hand and cut me off!
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
And yet it is my comfort, (And I exult in pain — He doth not spare, ) That I have not hidden The sayings of the Holy One.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
What [is] my power that I should hope? And what mine end That I should prolong my life?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength the strength of stones? Is my flesh brazen?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Is not my help with me, And substance driven from me?
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
To a despiser of his friends [is] shame, And the fear of the Mighty he forsaketh.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
My brethren have deceived as a brook, As a stream of brooks they pass away.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
That are black because of ice, By them doth snow hide itself.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
By the time they are warm they have been cut off, By its being hot they have been Extinguished from their place.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Turn aside do the paths of their way, They ascend into emptiness, and are lost.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Passengers of Tema looked expectingly, Travellers of Sheba hoped for them.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
They were ashamed that one hath trusted, They have come unto it and are confounded.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
Surely now ye have become the same! Ye see a downfall, and are afraid.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
Is it because I said, Give to me? And, By your power bribe for me?
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
And, Deliver me from the hand of an adversary? And, From the hand of terrible ones ransom me?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Shew me, and I — I keep silent, And what I have erred, let me understand.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
How powerful have been upright sayings, And what doth reproof from you reprove?
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
For reproof — do you reckon words? And for wind — sayings of the desperate.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Anger on the fatherless ye cause to fall, And are strange to your friend.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
And, now, please, look upon me, Even to your face do I lie?
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Turn back, I pray you, let it not be perverseness, Yea, turn back again — my righteousness [is] in it.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
Is there in my tongue perverseness? Discerneth not my palate desirable things?
