Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
After this hath Job opened his mouth, and revileth his day.
2 Иов, проговаряйки, рече:
And Job answereth and saith: —
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Let the day perish in which I am born, And the night that hath said: 'A man-child hath been conceived.'
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
That day — let it be darkness, Let not God require it from above, Nor let light shine upon it.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Let darkness and death-shade redeem it, Let a cloud tabernacle upon it, Let them terrify it as the most bitter of days.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
That night — let thick darkness take it, Let it not be united to days of the year, Into the number of months let it not come.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Lo! that night — let it be gloomy, Let no singing come into it.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Let the cursers of day mark it, Who are ready to wake up Leviathan.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Let the stars of its twilight be dark, Let it wait for light, and there is none, And let it not look on the eyelids of the dawn.
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Because it hath not shut the doors Of the womb that was mine! And hide misery from mine eyes.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Why from the womb do I not die? From the belly I have come forth and gasp!
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Wherefore have knees been before me? And what [are] breasts, that I suck?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
For now, I have lain down, and am quiet, I have slept — then there is rest to me,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
With kings and counsellors of earth, These building wastes for themselves.
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Or with princes — they have gold, They are filling their houses [with] silver.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
(Or as a hidden abortion I am not, As infants — they have not seen light.)
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
There the wicked have ceased troubling, And there rest do the wearied in power.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Together prisoners have been at ease, They have not heard the voice of an exactor,
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Small and great [are] there the same. And a servant [is] free from his lord.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Why giveth He to the miserable light, and life to the bitter soul?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Who are waiting for death, and it is not, And they seek it above hid treasures.
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Who are glad — unto joy, They rejoice when they find a grave.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
To a man whose way hath been hidden, And whom God doth shut up?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
For before my food, my sighing cometh, And poured out as waters [are] my roarings.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
For a fear I feared and it meeteth me, And what I was afraid of doth come to me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
I was not safe — nor was I quiet — Nor was I at rest — and trouble cometh!
