Йов 6
1 А Иов в отговор рече:
But Job answered and said,
2 Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
Oh that one would indeed weigh the wrath that is upon me, and take up my griefs in a balance together!
3 Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
And verily they would be heavier than the sand by the seashore: but, as it seems, my words are vain.
4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
For the arrows of the Lord are in my body, whose violence drinks up my blood: whenever I am going to speak, they pierce me.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
What then? will the wild ass bray for nothing, if he is not seeking food? or again, will the ox low at the manger, when he has a fodder?
6 Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
Shall bread be eaten without salt? or again, is there taste in empty words?
7 Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
For my wrath can’t cease; for I perceive my food as the smell of a lion [to be] loathsome.
8 Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
For oh that he would grant [my desire], and my petition might come, and the Lord would grant my hope!
9 Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
Let the Lord begin and wound me, but let him not utterly destroy me.
10 Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
Let the grave be my city, upon the walls of which I have leaped: I will not shrink from it; for I have not denied the holy words of my God.
11 Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
For what is my strength, that I continue? what is my time, that my soul endures?
12 Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
Is my strength the strength of stones? or is my flesh of brass?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
Or have I not trusted in him? but help is [far] from me.
14 На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
Mercy has rejected me; and the visitation of the Lord has disregarded me.
15 Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
My nearest relations have not regarded me; they have passed me by like a failing brook, or like a wave.
16 Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
They who used to reverence me, now have come against me like snow or congealed ice.
17 Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
When it has melted at the approach of heat, it is not known what it was.
18 Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
Thus I also have been deserted of all; and I am ruined, and become an outcast.
19 Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
Behold the ways of the Thaemanites, you that mark the paths of the Sabaeans.
20 Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
They too that trust in cities and riches shall come to shame.
21 Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
But you also have come to me without pity; so that beholding my wound you are afraid.
22 Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
What? have I made any demand of you? or do I ask for strength from you,
23 Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
to deliver me from enemies, or to rescue me from the hand of the mighty ones?
24 Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
Teach you me, and I will be silent: if in anything I have erred, tell me.
25 Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
But as it seems, the words of a true man are vain, because I do not ask strength of you.
26 Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
Neither will your reproof cause me to cease my words, for neither will I endure the sound of your speech.
27 Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
Even because you attack the fatherless, and insult your friend.
28 Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
But now, having looked upon your countenances, I will not lie.
29 Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
Sit down now, and let there not be unrighteousness; and unite again with the just.
30 Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
For there is no injustice in my tongue; and does not my throat meditate understanding?
