Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Voca ergo, si est qui tibi respondeat, et ad aliquem sanctorum convertere.
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
Vere stultum interficit iracundia, et parvulum occidit invidia.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Ego vidi stultum firma radice, et maledixi pulchritudini eius statim.
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
Longe fient filii eius a salute, et conterentur in porta, et non erit qui eruat.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
Cuius messem famelicus comedet, et ipsum rapiet armatus, et bibent sitientes divitias eius.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Nihil in terra sine causa fit, et de humo non oritur dolor.
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
Homo nascitur ad laborem, et avis ad volatum.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Quam ob rem ego deprecabor Dominum, et ad Deum ponam eloquium meum:
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
Qui facit magna et inscrutabilia et mirabilia absque numero:
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
Qui dat pluviam super faciem terrae, et irrigat aquis universa:
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
Qui ponit humiles in sublime, et moerentes erigit sospitate:
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
Qui dissipat cogitationes malignorum, ne possint implere manus eorum quod coeperant:
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
Qui apprehendit sapientes in astutia eorum, et consilium pravorum dissipat:
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
Per diem incurrent tenebras, et quasi in nocte sic palpabunt in meridie.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
Porro salvum faciet egenum a gladio oris eorum, et de manu violenti pauperem.
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
Et erit egeno spes, iniquitas autem contrahet os suum.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Beatus homo qui corripitur a Deo: increpationem ergo Domini ne reprobes:
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
Quia ipse vulnerat, et medetur: percutit, et manus eius sanabunt.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
In sex tribulationibus liberabit te, et in septima non tangent te malum.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
In fame eruet te de morte, et in bello de manu gladii.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
A flagello linguae absconderis, et non timebis calamitatem cum venerit.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
In vastitate, et fame ridebis, et bestias terrae non formidabis.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
Sed cum lapidibus regionum pactum tuum, et bestiae terrae pacificae erunt tibi.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
Et scies quod pacem habeat tabernaculum tuum, et visitans speciem tuam, non peccabis.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Scies quoque quoniam multiplex erit semen tuum, et progenies tua quasi herba terrae.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
Ingredieris in abundantia sepulchrum, sicut infertur acervus tritici in tempore suo.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Ecce, hoc, ut investigavimus, ita est: quod auditum, mente pertracta.
