Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
An extrahere poteris leviathan hamo, et fune ligabis linguam eius?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Numquid pones circulum in naribus eius, aut armilla perforabis maxillam eius?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Numquid multiplicabit ad te preces, aut loquetur tibi mollia?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Numquid feriet tecum pactum, et accipies eum servum sempiternum?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Numquid illudes ei quasi avi, aut ligabis eum ancillis tuis?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Concident eum amici, divident illum negotiatores?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Numquid implebis sagenas pelle eius, et gurgustium piscium capite illius?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Pone super eum manum tuam: memento belli, nec ultra addas loqui.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Ecce, spes eius frustrabitur eum, et videntibus cunctis praecipitabitur.
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Non quasi crudelis suscitabo eum: quis enim resistere potest vultui meo?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Quis ante dedit mihi, ut reddam ei? omnia quae sub caelo sunt, mea sunt.
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
Non parcam ei, et verbis potentibus, et ad deprecandum compositis.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Quis revelabit faciem indumenti eius? et in medium oris eius quis intrabit?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Portas vultus eius quis aperiet? per gyrum dentium eius formido.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Corpus illius quasi scuta fusilia, compactum squamis se prementibus.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Una uni coniungitur, et ne spiraculum quidem incedit per eas:
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Una alteri adhaerebit, et tenentes se nequaquam separabuntur.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Sternutatio eius splendor ignis, et oculi eius, ut palpebrae diluculi.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
De ore eius lampades procedunt, sicut taedae ignis accensae.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
De naribus eius procedit fumus, sicut ollae succensae atque ferventis.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Halitus eius prunas ardere facit, et flamma de ore eius egreditur.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In collo eius morabitur fortitudo, et faciem eius praecedit egestas.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Membra carnium eius cohaerentia sibi: mittet contra eum flumina, et ad locum alium non ferentur.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Cor eius indurabitur tamquam lapis, et stringetur quasi malleatoris incus.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Cum sublatus fuerit, timebunt angeli, et territi purgabuntur.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Cum apprehenderit eum gladius, subsistere non poterit neque hasta, neque thorax:
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Reputabit enim quasi paleas ferrum, et quasi lignum putridum, aes.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Non fugabit eum vir sagittarius, in stipulam versi sunt ei lapides fundae.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Quasi stipulam aestimabit malleum, et deridebit vibrantem hastam.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Sub ipso erunt radii solis, et sternet sibi aurum quasi lutum.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Fervescere faciet quasi ollam profundum mare, et ponet quasi cum unguenta bulliunt.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Post eum lucebit semita, aestimabit abyssum quasi senescentem.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Non est super terram potestas, quae comparetur ei, qui factus est ut nullum timeret.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Omne sublime videt, ipse est rex super universos filios superbiae.
