Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Canst thou draw out the crocodile with a fishhook? or cause his tongue to sink into the batted rope?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Canst thou put a reed through his nose? or bore his jaw through with a thorn?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Will he address many supplications unto thee? or will he speak submissively unto thee?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Will he make a covenant with thee? that thou couldst take him as a servant for ever?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Canst thou play with him as with a bird? and tie him up for thy maidens?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Can companions waylay him? can they divide him among merchants?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Canst thou fill his skin with barbed irons? and [pierce] with a fish-spear his head?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Lay thy hand upon him; think of the battle: thou wilt never do it again.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Behold, his expectation was deceived: even at his mere sight is he cast down.
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
None is so daring that he would stir him up: and who is there that will stand up before me?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
Who hath shown me favor, that I should repay him! whatsoever is under the whole heaven is mine.—
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
I will not conceal [the account of] his limbs, nor the relation of his might, nor the grace of his proportion.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Who hath ever laid open the front of his garment? or who can penetrate into his double row of teeth?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Who hath opened the doors of his face? all round about his teeth abideth terror.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
What pride is there in [his] strong shields; he is locked up as with a close seal.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
One is joined to another; and no breath can come between them.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
They are fitted closely one to another: they are interlocked, that they cannot be severed.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
From his sneezing there beameth forth a light, and his eyes are like the eyelids of the morning-dawn.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Out of his mouth issue burning torches, sparks of fire escape [therefrom].
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Out of his nostrils cometh forth smoke, as out of a seething pot or caldron.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
His breath kindleth coals, and a flame cometh out of his mouth.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
In his neck abideth strength, and before him danceth terror joyfully.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
The flakes of his flesh are fitted closely together: they are as molten metal on him, immovable.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
His heart is firm like a stone: yea, as firm as the nether millstone.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
At his lifting himself up the mighty are terrified: the waves also are lessened.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
If one overtake him with the sword, it cannot hold; nor the spear, the dart, and armor.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
He esteemeth iron as straw, [and] brass as rotten wood.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
The child of the bow cannot make him flee: into stubble are slingstones changed unto him.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Clubs are esteemed as stubble, and he laugheth at the whirring of the lance.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Beneath him are sharp-pointed potsherds, he spreadeth out, [as it were, a] threshing-roller upon the mire.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
He causeth the deep to boil like a pot: he rendereth the sea like an apothecary's mixture.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Behind him he causeth his pathway to shine, [so that] men esteem the deep to be hoary.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
There is none upon earth that ruleth over him, who is made to be without dread.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
He looketh upon all that is high: he is the king over all the ravenous beasts.
