Йов 4
1 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
Тада одговори Елифас Теманац и рече:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
Ако ти проговоримо, да ти неће бити досадно? Али ко би се могао уздржати да не говори?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
Гле, учио си многе, и руке изнемогле крепио си;
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
Речи су твоје подизале оног који падаше, и утврђивао си колена која клецаху.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
А сада кад дође на тебе, клонуо си; кад се тебе дотаче, смео си се.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
Није ли побожност твоја била уздање твоје? И доброта путева твојих надање твоје?
7 Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
Опомени се, ко је прав погинуо, и где су праведни истребљени?
8 До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
Како сам ја видео, који ору муку и сеју невољу, то и жању.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
Од дихања Божијег гину, и од даха ноздрва Његових нестаје их.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
Рика лаву, и глас љутом лаву и зуби лавићима сатиру се.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
Лав гине немајући лова, и лавићи расипају се.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
Још дође тајно до мене реч, и ухо моје дочу је мало.
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
У мислима о ноћним утварама, кад тврд сан пада на људе,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
Страх подузе ме и дрхат, од ког устрепташе све кости моје,
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
И дух прође испред мене, и длаке на телу мом накострешише се.
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
Стаде, али му не познах лица; прилика беше пред очима мојим, и ћутећи чух глас:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
Еда ли је човек праведнији од Бога? Еда ли је човек чистији од Творца свог?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
Гле, слугама својим не верује, и у анђела својих налази недостатака;
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
А камоли у оних који стоје у кућама земљаним, којима је темељ на праху и сатиру се брже него мољац.
20 Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
Од јутра до вечера сатру се, и нестане их навек да нико и не опази.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
Слава њихова не пролази ли с њима? Умиру, али не у мудрости.
