Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Steingeiti, veit du når ho kidar? Vaktar du riderne åt hindi?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
Tel måna’rne dei gjeng med unge, og kjenner du deira fødetid?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Dei bøygjer seg, fø’r sine ungar, so er det slutt med deira rider.
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
På marki kidi veks seg store, spring burt og kjem’kje att til deim.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Kven let villasnet renna fritt, tok bandet av det skjerre dyr,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
som eg gav øydemark til heim, den salte steppa til ein bustad?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Det lær åt byen med sitt ståk, slepp høyra skjenn frå drivaren.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Det finn seg beite millom fjell, og leitar upp kvart grøne strå.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Skal tru villuksen vil deg tena, og natta yver ved di krubba?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Kann du til fori honom tøyma, horvar han dalar etter deg?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Lit du på honom for hans styrke? Og yverlet du han ditt arbeid?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Trur du han til å føra grøda heim og draga henne inn i løda?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Struss-hoa flaksar kåt med vengen, men viser fjør og veng morskjærleik?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Nei, ho legg sine egg på jordi, og let so sanden verma deim;
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
ho gløymer at ein fot kann treda og villdyr trakka deim i kras.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Hardt fer ho åt med sine ungar, som var dei ikkje hennar eigne; for fåfengt stræv ho ikkje ræddast.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
For Gud let henne gløyma visdom, han ei tiletla henne vit.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Men når ho baskar seg i veg, ho lær åt både hest og mann.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Skal tru um du gjev hesten kraft og klæder halsen hans med mån?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Let du han som grashoppen springa alt med han frøser skræmeleg.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Glad i si kraft han marki skrapar og fer so fram mot væpna flokk.
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Han urædd er og lær åt rædsla, for sverdet ei han vender um,
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
det skranglar pilhus yver honom, det blenkjer spjot til styng og skot.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Med ståk og bråk han slukar jordi, ustyrleg når stridsluren gjeng.
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Han kneggjar: «Hui!» når luren læt, han verar striden langan leid, med skrik frå hovdingar og herrop!
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Flyg hauken upp ved ditt forstand og spilar vengjerne mot sud?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Stig ørnen høgt av di du byd, og byggjer reiret sitt i høgdi?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Han bur på berg og held seg der, på kvasse tind og høge nut.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Derfrå han spæjar etter mat, hans augo yver viddi skodar.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Hans ungar gløypar i seg blod; der det finst lik, der er han og.»
