Йов 39
1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Sais-tu le temps où les chamois mettent bas? As-tu observé quand les biches faonnent?
2 Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
As-tu compté les mois de leur portée, et sais-tu le temps où elles mettent bas?
3 Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Elles se courbent, elles font sortir leurs petits, et se délivrent de leurs douleurs;
4 Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
Leurs petits se fortifient, ils croissent en plein air, ils s'en vont et ne reviennent plus vers elles.
5 Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Qui a lâché l'onagre en liberté, et qui a délié les liens de cet animal farouche,
6 За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
A qui j'ai donné la steppe pour demeure, et la terre salée pour habitation?
7 Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Il se rit du bruit de la ville; il n'entend pas les clameurs de l'ânier.
8 Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
Il parcourt les montagnes qui sont ses pâturages, il cherche partout de la verdure.
9 Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Le buffle veut-il te servir? Passe-t-il la nuit auprès de ta crèche?
10 Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Attaches-tu le buffle par la corde au sillon? Herse-t-il tes champs en te suivant?
11 Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Te fies-tu à lui parce que sa force est grande, et lui abandonnes-tu ton travail?
12 Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Comptes-tu sur lui pour rentrer ton grain, et pour l'amasser sur ton aire?
13 Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
L'aile de l'autruche s'agite joyeusement; est-ce l'aile et la plume de la cigogne?
14 Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Non, car elle abandonne ses œufs à terre, elle les fait couver sur la poussière;
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
Elle oublie qu'un pied peut les fouler, une bête des champs les écraser.
16 Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Elle est dure envers ses petits, comme s'ils n'étaient pas siens. Son travail est vain, elle ne s'en inquiète pas.
17 Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
Car Dieu l'a privée de sagesse, et ne lui a point départi d'intelligence.
18 Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Quand elle se lève, et bat des ailes, elle se moque du cheval et de son cavalier.
19 Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
As-tu donné au cheval sa vigueur? As-tu revêtu son cou de la crinière frémissante?
20 Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
Le fais-tu bondir comme la sauterelle? Son fier hennissement donne la terreur.
21 Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
De son pied il creuse la terre; il se réjouit en sa force; il va à la rencontre de l'homme armé;
22 Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Il se rit de la crainte, il n'a peur de rien; il ne recule point devant l'épée.
23 Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Sur lui retentit le carquois, la lance étincelante et le javelot.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Bondissant et frémissant, il dévore l'espace; il ne peut se contenir dès que la trompette sonne;
25 Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
Dès qu'il entend la trompette, il hennit; il sent de loin la bataille, la voix tonnante des chefs et les clameurs des guerriers.
26 Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Est-ce par ta sagesse que l'épervier prend son vol, et déploie ses ailes vers le Midi?
27 При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
Est-ce sur ton ordre que l'aigle s'élève, et qu'il place son aire sur les hauteurs?
28 Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Il habite sur les rochers, il se tient sur la dent des rochers, sur les lieux inaccessibles.
29 От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
De là, il découvre sa proie; ses yeux la voient de loin.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Ses petits sucent le sang, et partout où il y a des corps morts, il s'y trouve.
