Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
“Ante esto mi corazón tiembla, latiendo rápidamente dentro de mí.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Escucha con atención la voz atronadora de Dios que retumba al hablar.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Lo envía a través del cielo; sus relámpagos brillan hasta los confines de la tierra.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Luego viene el estruendo del trueno, su voz majestuosa no se contiene cuando habla.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
¡La voz atronadora de Dios es maravillosa! No podemos comprender las grandes cosas que hace.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
“Ordena que caiga la nieve y que llueva sobre la tierra.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Con ello detiene el trabajo de la gente para que todos puedan entender lo que hace.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Incluso los animales se refugian y permanecen en sus guaridas.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
El viento del sur sopla en las tormentas, mientras que el viento del norte sopla cuando hace frío.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
El aliento de Dios produce hielo, congelando la superficie del agua.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Llena las nubes de humedad y esparce desde ellas sus rayos.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Se arremolinan bajo su control; se mueven por toda la tierra según sus órdenes.
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Lo hace para cumplir su voluntad, ya sea para disciplinar o para mostrar su bondad.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
“Escucha esto, Job. Detente un momento y considera las cosas maravillosas que hace Dios.
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
¿Sabes cómo Dios controla las nubes, o cómo hace que sus relámpagos salgan de ellas?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
¿Sabes cómo flotan las nubes en el cielo: la maravillosa obra de quien lo sabe todo.
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
Tú sabes que tu ropa gotea de sudor cuando el viento del sur trae un aire caliente y pesado.
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
¿Puedes martillar el cielo para que sea como un espejo fundido, como hace él?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
“Entonces, ¿por qué no nos enseñas lo que hay que decirle a Dios? No podemos exponer nuestro caso porque estamos a oscuras!
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
¿Hay que decirle a Dios que quiero hablar? Cualquiera que lo quisiera sería destruido!
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Al fin y al cabo, no podemos mirar al sol cuando brilla en el cielo, después de que el viento haya despejado las nubes.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Del norte sale Dios brillando como el oro, rodeado de una majestad impresionante.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
No podemos acercarnos al Todopoderoso, porque nos supera en poder y justicia, y en hacer el bien.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
No actúa como un tirano; no es de extrañar que la gente le tema, aunque no valora a los que se creen sabios”.
