2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
David cantó las palabras de este cántico al Señor el día en que el Señor lo salvó de todos sus enemigos y de Saúl.
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
Entonces cantó: El Señor es mi roca, mi fortaleza y mi salvador.
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
Él es mi Dios, mi roca que me protege. Él me protege del mal, su poder me salva, me mantiene seguro. Él es mi protector; es mi salvador; me libra de la violencia.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Pido ayuda al Señor, merecedor de alabanza, y me salva de los que me odian.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Las olas de la muerte me arrastran, las aguas de la destrucción me inundan;
El sepulcro enrolló sus cuerdas en torno a mí; la muerte me tendió trampas. (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
En mi desesperación invoqué al Señor; clamé a mi Dios. Él escuchó mi voz desde su Templo; mi grito de auxilio llegó a sus oídos.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
La tierra se estremeció, los cimientos de los cielos temblaron por su cólera
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Humo salía de sus narices, y fuego de su boca, carbones ardientes que ardían ante él.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
Apartó los cielos y descendió, con nubes oscuras bajo sus pies.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
Montado en un ser celestial voló, abalanzándose sobre las alas del viento.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
Se escondió en las tinieblas, cubriéndose con negras nubes de lluvia.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
De su resplandor brotaron carbones ardientes.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
El Señor tronó desde el cielo; resonó la voz del Altísimo.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
Disparó sus flechas, dispersando a sus enemigos, los derrotó con sus rayos.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
El Señor rugió, y con el viento del aliento de su nariz se vieron los valles del mar y se descubrieron los cimientos de la tierra.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
Bajó su mano desde arriba y me agarró. Me sacó de las aguas profundas.
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
Me rescató de mis poderosos enemigos, de los que me odiaban y eran mucho más fuertes que yo.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Se abalanzaron sobre mí en mi peor momento, pero el Señor me sostuvo.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
Me liberó, me rescató porque es feliz conmigo.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
El Señor me recompensó por hacer lo correcto; me pagó porque soy inocente.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Porque he seguido los caminos del Señor; no he pecado apartándome de mi Dios.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
He tenido presente todas sus leyes; no he ignorado sus mandamientos.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Soy irreprochable a sus ojos; me guardo de pecar.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
El Señor me ha recompensado por hacer lo justo. Soy inocente ante sus ojos.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
Demuestras tu fidelidad a los que son fieles; demuestras integridad a los que son íntegros,
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
Te muestras puro a los que son puros, pero te muestras astuto con los astutos.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
Tú salvas a los humildes, pero tus ojos vigilan a los soberbios para abatirlos.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
Tú, Señor, eres mi lámpara. El Señor ilumina mis tinieblas.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Contigo puedo abatir una tropa de soldados; contigo, Dios mío, puedo escalar un muro de la fortaleza.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
El camino de Dios es absolutamente correcto. La palabra del Señor es digna de confianza. Es un escudo para todos los que acuden a él en busca de protección.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
Porque ¿quién es Dios sino el Señor? ¿Quién es la Roca, sino nuestro Dios?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
Dios me hace fuerte y me mantiene seguro.
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
Me hace seguro como el ciervo, capaz de caminar por las alturas con seguridad.
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
Me enseña a luchar en la batalla; me da la fuerza para tensar un arco de bronce.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Me protege con el escudo de su salvación; su ayuda me ha engrandecido.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Me diste espacio para caminar y evitaste que mis pies resbalaran.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Perseguí a mis enemigos y los alcancé. No me devolví hasta haberlos destruido.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
Los derribé y no pudieron levantarse. Cayeron a mis pies.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Me hiciste fuerte para la batalla; hiciste que los que se levantaron contra mí se arrodillaran ante mí.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Hiciste que mis enemigos huyeran; destruí a todos mis enemigos.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
Ellos clamaron por ayuda, pero nadie vino a rescatarlos. Incluso clamaron al Señor, pero él no les respondió.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Los convertí en polvo, como el polvo de la tierra. Los aplasté y los arrojé como lodo en la calle.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Me rescataste de los pueblos rebeldes; me mantuviste como gobernante de las naciones: gente que no conocía ahora me sirve.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Los extranjeros se acobardan ante mí; en cuanto oyen hablar de mí, me obedecen.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Se desalientan y salen temblando de sus fortalezas.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
¡El Señor vive! ¡Bendita sea mi Roca! ¡Alabado sea el Dios que me salva!
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
Dios me vindica, pone a los pueblos bajo mis pies,
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
Y me libera de los que me odian. Me mantiene a salvo de los que se rebelan contra mí, me salva de los hombres violentos.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Por eso te alabaré entre las naciones, Señor; cantaré alabanzas sobre lo que tú eres.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
Has salvado al rey tantas veces, mostrando tu amor fiel a David, tu ungido, y a sus descendientes por siempre.
