Йов 37
1 Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
Ta, over dette forfærdes mit Hjerte og farer op fra sit Sted.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
Hører, ja hører hans Røsts Drøn og Bulderet, der udgaar af hans Mund.
3 Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
Han lader det fare ud under al Himmelen og sit Lys over Jordens Flige.
4 След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
Efter ham brøler Røsten, han tordner med sin Højheds Røst; og han holder dem ikke tilbage, naar hans Røst høres.
5 Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
Gud tordner vidunderligt med sin Røst; han gør store Ting, og vi kunne ikke kende dem.
6 Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
Thi han siger til Sneen: Fald til Jorden! og ligesaa til Regnskyllene, ja til hans Vældes Regnskyl.
7 Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
Han forsegler hver Mands Haand, at alle Folk, som ere hans Skabning, skulle kende det.
8 Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
Da gaa de vilde Dyr i Hule og blive i deres Boliger.
9 От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
Fra Syden kommer Stormen, og med Nordenvindene kommer Kulden.
10 Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
Ved Guds Aande kommer Is, og det brede Vand snævres ind.
11 Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
Ja, med Fugtighed fylder han Skyen; han udbreder sin lysopfyldte Sky.
12 Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
Og den vender sig i Kredse, alt som han styrer den til dens Gerning, til alt, hvad han byder den, hen over Jordens Kreds:
13 Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
Enten til Revselse eller til hans Lands Bedste eller til Velgerning lader han den ramme.
14 Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
Job, vend dine Øren til dette; staa stille og agt paa Guds underfulde Ting!
15 Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
Ved du, naar Gud tænker derpaa, og naar han lader sin Skys Lys skinne?
16 Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
Ved du hvorledes Skyerne svæve? de underfulde Ting af ham, som er fuldkommen i al Kundskab?
17 Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
du, hvis Klæder blive varme, naar han gør Landet lummert fra Sønden?
18 Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
Udspænder du med ham de øverste Skyer, der ere faste som et støbt Spejl?
19 Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
Lad os vide, hvad vi skulle sige til ham! vi kunne ikke fremføre noget ud fra Mørket.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
Skal det fortælles ham, at jeg taler? eller mon nogen har ønsket, at han maatte blive opslugt?
21 И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
Og nu, ser man ikke Lyset, som straaler i de øverste Skyer: Saa farer et Vejr frem og renser dem.
22 Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
Af Norden kommer Guld; over Gud er der forfærdelig Majestæt.
23 Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
Den Almægtige, ham kunne vi ikke naa til, ham, som er stor i Kraft; Ret og Retfærdigheds Fylde undertrykker han ikke.
24 Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
Derfor frygte Folkene ham; han ser ikke til nogen, som er viis i Hjertet.
