Йов 41
1 Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
Kan du trække Leviathan op med en Krog? eller drage dens Tunge med en Snor, du lader synke ned?
2 Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
Kan du sætte et Sivreb i dens Næse eller gennembore dens Kæber med en Krog?
3 Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
Mon den vil gøre mange ydmyge Begæringer til dig eller tale milde Ord for dig?
4 Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
Mon den vil gøre en Pagt med dig, at du kan tage den til Tjener evindelig?
5 Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
Kan du lege med den som med en Fugl? eller binde den fast, til Morskab for dine Smaapiger?
6 Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
Skulle Deltagerne vel drive Handel med den? skulle de dele den ud iblandt Købmænd?
7 Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
Kan du fylde dens Hud med Spyd, dens Hoved med Harpuner?
8 Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
Læg din Haand paa den! Du vil huske den Kamp og ikke gøre det mere.
9 Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
Se, Haabet derom slaar fejl; styrter man ikke ned endog kun ved Synet af den?
10 Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
Der er ingen saa dumdristig, at han tør tirre den; hvo er da den, der vil bestaa for mit Ansigt?
11 Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
— Hvo har givet mig noget først, at jeg skulde betale det? hvad der er under al Himmelen, det er mit —
12 Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
jeg vil ikke tie om dens Lemmer og dens Styrkes Beskaffenhed og dens Legemsbygnings Yndelighed.
13 Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
Hvo har afklædt den dens ydre Bedækning? hvo tør komme ind imellem dens dobbelte Tandrækker?
14 Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
Hvo har opladt dens Ansigts Døre? omkring dens Tænder er der Rædsel.
15 Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
Dens Skjoldes Rande ere prægtige, lukkede som med et tæt Segl.
16 Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
Den ene er saa nær ved den anden, at der ikke kan komme Vejr ind imellem dem.
17 Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
Den ene hænger fast ved den anden; de gribe i hverandre og adskilles ikke.
18 Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
Dens Nysen lader Lys skinne, og dens Øjne ere som Morgenrødens Øjenlaage.
19 Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
Af dens Mund fare Blus, Ildgnister fare ud.
20 Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
Af dens Næsebor udgaar Røg som af en sydende Gryde og af en Kedel.
21 Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
Dens Aande kan stikke Ild i Kul, og en Lue gaar ud af dens Mund.
22 На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
Paa dens Hals hviler Styrke, og Angest hopper foran den.
23 Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
Dens Køds Stykker hænge fast sammen; det er som støbt paa den, det kan ikke bevæges.
24 Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
Dens Hjerte er støbt fast som Sten, ja, støbt fast som den nederste Møllesten.
25 Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
Naar den farer op, grue de stærke; af Angest forfejle de Maalet.
26 Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
Angriber nogen den med Sværd, da bider det ikke paa, ej heller Spyd, Kastevaaben eller Lanse.
27 Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
Den agter Jern som Straa, Kobber som raaddent Træ.
28 Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
Ingen Pil jager den paa Flugt, Slyngestene blive for den som Avner.
29 Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
Køllen agtes som Avner, og den ler ad det susende Glavind.
30 Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
Under den ere skarpe Skæl, og det er, som den drager en Tærskeslæde hen over Dyndet.
31 Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
Dybet syder som en Gryde; den gør Havet som en Salvekedel.
32 Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
Den gør, at Vejen skinner efter den; man maatte holde Havet for graahaaret.
33 На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
Der er ingen, som kat? lignes ved den paa Jorden, den er skabt til at være uden Frygt.
34 Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
Den ser ned paa alt højt; den er en Konge over alle stolte Dyr.
