Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Елиху сөзини давамлаштуруп мундақ деди: —
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
«Мени бирдәм сөзлигили қойсаң, Мән йәнә Тәңригә вакалитән қилидиған сөзүмниң барлиғини саңа аян қилимән.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Билимни жирақлардин елип кәлтүримән, Адәмләрни Яратқучимни һәққаний дәп һесаплайдиған қилимән.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Мениң гепим һәқиқәтән ялған әмәстур; Билими мукәммәл бириси сән билән биллә болиду.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Мана, Тәңри дегән улуқдур, Бирақ У һеч кимни кәмситмәйду; Униң чүшиниши чоңқурдур, мәхситидә чиң туриду.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
У яманларни һаят сақлимайду; Бирақ езилгәнләр үчүн адаләт жүргүзиду.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
У һәққанийлардин көзини елип кәтмәйду, Бәлки уларни мәңгүгә падишалар билән тәхттә олтарғузиду, Шундақ қилип уларниң мәртивиси үстүн болиду.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Вә әгәр улар кишәнләнгән болса, Җапаниң асаритигә тутулған болса,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
Ундақта У уларға қилғанлирини, Уларниң итаәтсизликлирини, Йәни уларниң көрәңләп кәткәнлигини өзлиригә көрсәткән болиду.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
Шуниң билән У қулақлирини тәрбийигә ечип қойиду, Уларни яманлиқтин қайтишқа буйруйду.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Улар қулақ селип Униңға бойсунсила Улар [қалған] күнлирини аватчилиқта, Жиллирини хушлуқта өткүзиду.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Бирақ улар қулақ салмиса, қиличлинип дуниядин кетиду, Билимсиз һалда нәпәстин тохтап қалиду.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
Бирақ көңлигә ипласлиқни пүккәнләр йәнила адавәт сақлайду; У уларға асарәт чүшүргәндиму улар йәнила тилавәт қилмайду.
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
Улар яш турупла җан үзиду, Уларниң һаяти бәччивазлар арисида түгәйду.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Бирақ У азап тартқучиларни азаплардин болған тәрбийә арқилиқ қутқузиду, У улар хар болған вақтида уларниң қулиқини ачиду.
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
У шундақ қилип сениму азарниң ағзидин қистаңчилиғи йоқ кәң бир йәргә җәлип қилған болатти; Ундақта дәстихиниң майға толдурулған болатти.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Бирақ сән һазир яманларға қаритилған тегишлик җазаларға толдурулғансән; Шуңа [Худаниң] һөкүми һәм адалити сени тутувалди.
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
Ғәзивиңниң қайнап кетишиниң сени мазаққа башлап қоюшидин һушяр бол; Ундақта һәтта зор капаләтму сени қутқузалмайду.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Яки байлиқлириң, Яки күчүңниң зор тиришишлири, Өзүңни азап-оқубәттин нери қилаламду?
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Кечигә үмүт бағлима, Чүнки у чағда хәлиқ өз орнидин йоқилип кетиду.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Һушяр бол, әскиликкә бурулуп кәтмә; Чүнки сән [қәбиһликни] дәрдкә [сәвир болушниң] орнида таллиғансән.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Мана, Тәңри күч-қудрити түпәйлидин үстүндур; Униңдәк үгәткүчи барму?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Ким Униңға маңидиған йолни бекитип бәргән еди? Вә яки Униңға: «Яман қилдиң?» дейишкә петиналайду?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Инсанлар тәбрикләйдиған Худаниң әмәллирини улуқлашни унтума!
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
Һәммә адәм уларни көргәндур; Инсан балилири жирақтин уларға қарап туриду».
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
« — Бәрһәқ, Тәңри улуқдур, биз Уни чүшинәлмәймиз, Униң жиллириниң санини тәкшүрүп ениқлиғили болмайду.
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
Чүнки У суни тамчилардин шүмүрүп чиқириду; Улар парға айлинип андин ямғур болуп яғиду.
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Шундақ қилип асманлар [ямғурларни] қуюп берип, Инсан балилири үстигә молчилиқ яғдуриду.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Бирақ ким булутларниң тоқулушини, Униң [самави] чедириниң гүмбүр-гүмбүр қилидиғанлиғини чүшинәлисун?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Мана, У чақмиқи билән әтрапини йоруқ қилиду, Һәтта деңиз тәктиниму йоруқ қилиду.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
У булар арқилиқ хәлиқләр үстидин һөкүм чиқириду; Һәм улар [арқилиқму] мол ашлиқ бериду.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
У қоллирини чақмақ билән толдуриду, Униңға уридиған нишанни буйруйду.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
[Худаниң] гүлдүрмамиси униң келидиғанлиғини елан қилиду; Һәтта калиларму сезип, уни елан қилиду.
