Йов 5
1 Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
Қени, илтиҗа қилип бақ, саңа җавап қилғучи бармекин? Муқәддәсләрниң қайсисидин панаһ тиләйсән?
2 Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
Чүнки ахмақниң аччиғи өзини өлтүриду, Қәһри наданниң җениға замин болиду.
3 Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
Мән өз көзүм билән ахмақниң йилтиз тартқанлиғини көргәнмән; Лекин шу һаман униң маканини «Ләнәткә учрайду!» дәп билдим,
4 Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
Униң балилири аманлиқтин жирақтур; Улар шәһәр дәрвазисида сот қилинғанда бастурулди; Уларға һеч ким һимайичи болмайду.
5 Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
Униң һосулини ачлар йәп түгитиду; Улар һәтта тикән арисида қалғанлириниму елип түгитиду; Қилтақчиму униң мал-мүлүклирини жутувелишқа тәйяр туриду.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
Чүнки аваричилик әзәлдин топидин үнүп чиқмайду, Күлпәтму йәрдин өсүп чиққанму әмәс.
7 Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
Бирақ учқун жуқуриға учидиғандәк, Инсан күлпәт тартишқа туғулғандур.
8 Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
Орнуңда мән болсам, Тәңриғила мураҗиәт қилаттим, Мән ишимни Худайимғила тапшуриветәттим.
9 Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
У һесапсиз карамәтләрни, Сан-санақсиз мөҗизиләрни яритиду.
10 Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
У йәргә ямғур тәқдим қилиду; У дала үстигә су әвәтип бериду.
11 Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
У пәс орунда туридиғанларниң мәртивисини үстүн қилиду; Матәм тутқанлар аманлиққа көтирилиду.
12 Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
У һейлигәрләрниң нийәтлирини бекар қиливетиду, Нәтиҗидә улар ишини пүттүрәлмәйду.
13 Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
У мәккарларни өз һейлигәрлигидин қапқанқа алиду; Әгирләрниң нәйрәңлири еқитип кетилиду.
14 Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
Күндүздә улар қараңғулуққа учрайду; Чүштә түн кечидәк силаштуруп маңиду.
15 Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
Бирақ у мискинләрни мәккарларниң қиличи вә ағзидин қутқузиду, Уларни күчлүкләрниң чаңгилидин қудрәтлик қоли билән қутқузиду.
16 И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
Шуңа, аҗизлар үчүн үмүт туғулиду, Қәбиһлик ағзини юмиду.
17 Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
Қара, Тәңри ибрәт бәргән адәм бәхитликтур, Шуңа, Һәммигә Қадирниң тәрбийисигә сәл қарима җуму!
18 Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
Чүнки У адәмни яриландуриду, андин ярини таңиду; У санҗийду, бирақ Униң қоллири йәнә сақайтиду.
19 В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
У сени алтә қийинчилиқтин қутқузиду; Һәтта йәттә күлпәттә һеч қандақ яманлиқ саңа тәгмәйду.
20 В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
Ачарчилиқта У сениң үлүмиңгә, Урушта У саңа урулған қилич зәрбисигә ниҗаткар болиду.
21 От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
Сән зәһәрлик тилларниң зәрбисидиму башпанаһлиқ ичигә йошурунисән, Вәйранчилиқ кәлгәндә униңдин һеч қорқмайдиған болисән.
22 На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
Вәйранчилиқ вә қәһәтчилик алдида күлүпла қойисән; Йәр йүзидики һайванлардинму һеч қорқмайсән.
23 Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
Сән даладики ташлар билән әһдидаш болисән; Явайи һайванларму сән билән енақ өтиду.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
Сән чедириңниң теч-аманлиқта болидиғанлиғини билип йетисән; Мал-мүлкүңни едитлисәң, һәммә немәңниң тәл екәнлигини байқайсән.
25 Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
Нәслиң көп болидиғанлиғини, Пәрзәнтлириңниң от-чөптәк көп екәнлигини билисән.
26 В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
Сән өз вақтидила йетилип жиғилған бир бағ буғдайдәк, Пәқәт вақит-саитиң пишип йетилгәндила йәрлигиңгә кирисән.
27 Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
Биз өзимиз буни тәкшүрүп көргәнмиз — улар һәқиқәтән шундақтур. Шуңа өзүң аңлап бил, буларни өзүңгә тәтбиқлап ойлап бақ».
