Йов 36
1 И Елиу продължавайки рече:
Elihu nastavi i reče:
2 Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
“Strpi se malo, pa ću te poučit', jer još nisam sve rekao za Boga.
3 Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
Izdaleka ću svoje iznijet' znanje da Stvoritelja svojega opravdam.
4 Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
Zaista, za laž ne znaju mi riječi, uza te je čovjek znanjem savršen.
5 Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
Gle, Bog je silan, ali ne prezire, silan je snagom razuma svojega.
6 Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
Opakome on živjeti ne daje, nevoljnicima pravicu pribavlja.
7 Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
S pravednika on očiju ne skida, na prijestolje ih diže uz kraljeve da bi dovijeka bili uzvišeni.
8 А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
Ako su negvam' oni okovani i užetima nevolje sputani,
9 Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
djela njihova on im napominje, kazuje im grijeh njine oholosti.
10 Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
Tad im otvara uho k opomeni i poziva ih da se zla okane.
11 И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
Poslušaju li te mu se pokore, dani im završavaju u sreći, u užicima godine njihove.
12 Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
Ne slušaju li, od koplja umiru, zaglave, sami ne znajući kako.
13 А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
A srca opaka mržnju njeguju, ne ištu pomoć kad ih on okuje;
14 Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
u cvatu svoga dječaštva umiru i venu poput hramskih milosnika.
15 Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
Nevoljnog on bijedom njegovom spasava i u nesreći otvara mu oči:
16 И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
izbavit će te iz ždrijela tjeskobe k prostranstvima bezgraničnim izvesti, k prepunu stolu mesa pretiloga.
17 Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
Ako sudio nisi opakima, ako si pravo krnjio siroti,
18 Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
nek' te obilje odsad ne zavede i nek' te dar prebogat ne iskvari.
19 Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
Nek' ti je gavan k'o čovjek bez zlata, a čovjek jake ruke poput slaba.
20 Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
Ne goni one koji su ti tuđi da rodbinu na njino mjesto staviš.
21 Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
Pazi se da u nepravdu ne skreneš, jer zbog nje snađe tebe iskušenje.
22 Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
Gle, uzvišen je Bog u svojoj snazi! Zar učitelja ima poput njega?
23 Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
Tko je njemu put njegov odredio? Tko će mu reći: 'Radio si krivo'?
24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
Spomeni se veličati mu djelo što ga pjesmama ljudi opjevaše.
25 В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
S udivljenjem svijet čitav ga promatra, divi se čovjek, pa ma izdaleka.
26 Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
Veći je Bog no što pojmit' možemo, nedokučiv je broj ljeta njegovih!
27 Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
U visini on skuplja kapi vode te dažd u paru i maglu pretvara.
28 Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
Pljuskovi tada pljušte iz oblaka, po mnoštvu ljudskom dažde obilato.
29 Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
Tko li će shvatit' širenje oblaka, tutnjavu strašnu njegovih šatora?
30 Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
Gle, on nad sobom razastire svjetlost i dno morsko on vodama pokriva.
31 (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
Pomoću njih on podiže narode, u izobilju hranom ih dariva.
32 Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
On munju drži objema rukama i kazuje joj kamo će zgoditi.
33 Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
Glasom gromovnim sebe navješćuje, stiže s gnjevom da zgromi opačinu.
