Йов 34
1 И Елиу пак проговаряйки рече:
І говорив Елі́гу та й сказав:
2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
„Слухайте, мудрі, слова́ ці мої, ви ж, розважні, почуйте мене́!
3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
Бо ухо слова випробо́вує, а піднебі́ння їжу кушту́є.
4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
Виберім право собі, між собою пізнаймо, що́ добре.
5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
Бо Йов говорив: „Я був справедливий, та відкинув Бог право моє.
6 Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
Чи буду неправду казати за право своє? Без вини́ небезпечна стріла́ моя“.
7 Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,
Чи є такий муж, як цей Йов, що п'є глузува́ння, як воду,
8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
і товаришу́є з злочинцями, і ходить з людьми́ беззако́нними?
9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
Бо він каже: „Нема люди́ні ко́ристи, коли її Бог уподо́бає“.
10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
Тож вислухайте, ви розумні, мене: Бог далекий від несправедливости, і Всемогутній від кривди!
11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
Бо за чином люди́ни Він їй надолу́жить, і згідно з своє́ю дорогою зна́йде люди́на запла́ту!
12 Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
Тож поправді, не чинить Бог несправедливого, і Всемогутній не скривлює пра́ва.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
Хто землю довірив Йому, і хто на Нього вселе́нну поклав?
14 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,
Коли б Він до Себе забрав Своє серце, Свій дух, і Свій по́дих до Себе забра́в, —
15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
всяке тіло поги́нуло б вмить, а люди́на поверну́лася б на по́рох!
16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
Коли маєш ти розум, послухай же це, почуй голос оцих моїх слів:
17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
Хіба стри́мувати може нена́висник право? І хіба́ осудити ти зможеш Всеправедного?
18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
Хіба можна сказати царе́ві: „Негідний“, а вельможним: „Безбожний“?
19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
Таж Він не звертає уваги на зве́рхників, і не вирі́знює мо́жного перед убогим, бо всі вони — чин Його рук,
20 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават
за хвилину вони помирають, опі́вночі. Доторкне́ться Він мо́жних — і гинуть вони, сильний усу́нений буде рукою не лю́дською.
21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
Бо очі Його на дорогах люди́ни, і Він бачить всі кро́ки її, —
22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
немає темно́ти, немає і те́мряви, де б злочинці схова́лись.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
Бо люди́ні Він не призначає озна́чений час, щоб ходила до Бога на суд.
24 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
Він сильних ламає без до́сліду, і ставить на місце їх інших.
25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
Бож знає Він їхні діла́, — обе́рне вночі — і поча́влені будуть!
26 Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,
Як несправедливих ура́зить Він їх, на видному місці,
27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
за те, що вони відступи́ли від Нього, і не розуміли доріг Його всіх,
28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
щоб зойк сірома́хи спрова́дити до Нього, бо Він чує блага́ння пригнічених.
29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек,
Коли Він заспоко́їть, то хто винува́тити буде? Коли Він закриє лице, хто побачить Його? А це робиться і над наро́дом, і над люди́ною ра́зом,
30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
щоб не панував чоловік нечести́вий із тих, що правлять за па́стку народові.
31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;
Бо Богові треба отак говорити: „Несу я заслужене, — злого робити не буду!
32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
Чого я не бачу, навчи Ти мене; коли кривду зробив я, то більше не бу́ду чинити!“
33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
Чи на думку твою надолу́жить Він це, бо відкинув ти те? Бо вибереш ти, а не я, а що знаєш, кажи!
34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
Мені скажуть розумні та муж мудрий, який мене слухає:
35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
„Йов говорить немудро, а слова́ його без розуміння.
36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
О, коли б Йов дослі́джений був аж навіки за відповіді, як злі люди,
37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.
бо він додає до свойого гріха́ ще провину, — між нами він пле́ще в долоні та мно́жить на Бога промови свої“.
