Йов 34
1 И Елиу пак проговаряйки рече:
Pronuncians itaque Eliu, etiam haec locutus est:
2 Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
Audite sapientes verba mea, et eruditi auscultate me:
3 Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
Auris enim verba probat, et guttur escas gustu diiudicat.
4 Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
Iudicium eligamus nobis, et inter nos videamus quid sit melius.
5 Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
Quia dixit Iob: Iustus sum, et Deus subvertit iudicium meum.
6 Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
In iudicando enim me, mendacium est: violenta sagitta mea absque ullo peccato.
7 Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,
Quis est vir ut est Iob, qui bibit subsannationem quasi aquam:
8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
Qui graditur cum operantibus iniquitatem, et ambulat cum viris impiis?
9 Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
Dixit enim: Non placebit vir Deo, etiam si cucurrerit cum eo.
10 Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
Ideo viri cordati audite me, absit a Deo impietas, et ab Omnipotente iniquitas.
11 Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
Opus enim hominis reddet ei, et iuxta vias singulorum restituet eis.
12 Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
Vere enim Deus non condemnabit frustra, nec Omnipotens subvertet iudicium.
13 Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
Quem constituit alium super terram? aut quem posuit super orbem, quem fabricatus est?
14 Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,
Si direxerit ad eum cor suum, spiritum illius et flatum ad se trahet.
15 То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
Deficiet omnis caro simul, et homo in cinerem revertetur.
16 Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
Si habes ergo intellectum, audi quod dicitur, et ausculta vocem eloquii mei.
17 Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
Numquid qui non amat iudicium, sanari potest? et quomodo tu eum, qui iustus est, in tantum condemnas?
18 Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
Qui dicit regi, apostata: qui vocat duces impios:
19 Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
Qui non accipit personas principum: nec cognovit tyrannum, cum disceptaret contra pauperem: opus enim manuum eius sunt universi.
20 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават
Subito morientur, et in media nocte turbabuntur populi, et pertransibunt, et auferent violentum absque manu.
21 Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
Oculi enim eius super vias hominum, et omnes gressus eorum considerat.
22 Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
Non sunt tenebrae, et non est umbra mortis, ut abscondantur ibi qui operantur iniquitatem.
23 Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
Neque enim ultra in hominis potestate est, ut veniat ad Deum in iudicium.
24 Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
Conteret multos, et innumerabiles, et stare faciet alios pro eis.
25 Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
Novit enim opera eorum: et idcirco inducet noctem, et conterentur.
26 Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,
Quasi impios percussit eos in loco videntium.
27 Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
Qui quasi de industria recesserunt ab eo, et omnes vias eius intelligere noluerunt:
28 Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
Ut pervenire facerent ad eum clamorem egeni, et audiret vocem pauperum.
29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек,
Ipso enim concedente pacem, quis est qui condemnet? ex quo absconderit vultum, quis est qui contempletur eum et super gentes et super omnes homines?
30 За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
Qui regnare facit hominem hypocritam propter peccata populi.
31 Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;
Quia ergo ego locutus sum ad Deum, te quoque non prohibebo.
32 Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
Si erravi, tu doce me: si iniquitatem locutus sum, ultra non addam.
33 То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
Numquid a te Deus expetit eam, quia displicuit tibi? tu enim coepisti loqui, et non ego: quod si quid nosti melius, loquere.
34 Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
Viri intelligentes loquantur mihi, et vir sapiens audiat me.
35 Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
Iob autem stulte locutus est, et verba illius non sonant disciplinam.
36 Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
Pater mi, probetur Iob usque ad finem: ne desinas ab homine iniquitatis.
37 Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.
Qui addit super peccata sua blasphemiam, inter nos interim constringatur: et tunc ad iudicium provocet sermonibus suis Deum.
