Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
Saka varume vatatu ava vakarega kupindura Jobho, nokuti akanga akarurama pakuona kwake.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Asi Erihu mwanakomana waBharakeri muBhuzi, wemhuri yaRami, akatsamwira Jobho zvikuru nokuda kwokuzviruramisira kwake panzvimbo yokuti zviitwe naMwari.
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
Akatsamwirawo kwazvo shamwari nhatu idzi, nokuti vakanga vashayiwa nzira yokupikisa nayo Jobho, kunyange vakanga vambomupa mhosva.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Zvino Erihu akanga ambomira kutaura naJobho nokuti ivo vaiva vakuru kwaari.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Asi paakaona kuti varume vatatu ava vakanga vasisinazve chokureva, hasha dzake dzakamuka.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
Saka Erihu mwanakomana waBharakeri muBhuzi akati: “Ndiri muduku pamakore, uye imi muri vakuru; ndokusaka ndanga ndichitya, ndisingadi kukuudzai zvandinoziva.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Ndakafunga kuti, ‘Zera rinofanira kutaura; makore mazhinji anofanira kudzidzisa uchenjeri.’
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Asi ndiwo mweya uri mumunhu, kufema kwaWamasimba Ose, kunomupa kunzwisisa.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Havazi vakuru bedzi vakachenjera, kana vatana chete vanganzwisisa zvakanaka.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
“Naizvozvo ndinoti: Nditeererei; neniwo ndichakuudzai zvandinoziva.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
Ndakambomirira pamaitaura, ndakateerera pfungwa dzenyu; pamakanga muchitsvaka mashoko,
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
ndakanyatsokuteererai. Asi hakuna mumwe wenyu akapwisa Jobho; hakuna pamuri akapindura mashoko ake zvinogutsa.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Regai kuti, ‘Tawana uchenjeri; regai Mwari amukonese, kwete munhu.’
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Asi Jobho haana kunongedza mashoko ake kwandiri, uye handingamupinduri namashoko enyu.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
“Vashamiswa uye havachina chokureva; vapererwa namashoko.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Ko, zvino ini ndingamirira here ivo zvavangonyarara, zvino zvavangomira ipapo vasina mhinduro?
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Neniwo ndichava nechokutaura; neniwo ndichareva zvandinoziva.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Nokuti ndizere namashoko, uye mweya uri mandiri unondimanikidza;
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
mukati mangu ndafanana newaini iri muhomwe yakadzivirwa, sehomwe itsva dzewaini dzoda kuparuka.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Ndinofanira kutaura kuti ndirerukirwe; ndinofanira kushamisa muromo wangu ndigopindura.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Handina munhu wandichatsaura, uye handingabati kumeso munhu upi zvake;
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
nokuti dai ndaiva nyanzvi yokubata kumeso, Muiti wangu aizokurumidza kunditora.
