Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
“Ndakaita sungano nameso angu kuti ndirege kutarisa musikana noruchiva.
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
Nokuti mugove womunhu unobva kumusoro kuna Mwari ndoweiko, iyo nhaka yake inobva kuna Wamasimba Ose?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Ko, hakuzi kuparadzwa kwavakaipa, nenjodzi kuna avo vanoita zvakaipa here?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Ko, iye haaoni nzira dzangu uye haaverengi nhambwe dzangu dzose here?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
“Kana ndakafamba nenzira yenhema kana kuti tsoka dzangu dzakamhanyira kunyengera,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
Mwari ngaandiyere pachiyero chakatendeka uye achaziva kuti handina mhosva,
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
kana tsoka dzangu dzakatsauka kubva pagwara, kana kuti mwoyo wangu wakatevera meso angu, kana kuti maoko angu akasvibiswa,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
ipapo vamwe ngavadye zvandakadyara, uye mbesa dzangu ngadzidzurwe.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
“Kana mwoyo wangu wakanyengerwa nomukadzi, kana kuti ndakavandira pamusuo wemuvakidzani wangu,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
ipapo mukadzi wangu ngaakuye zviyo zvomumwe murume, uye vamwe varume ngavavate naye.
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
Nokuti chingadai chiri chinhu chinonyadzisa, chivi chinofanira kutongwa.
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
Ndiwo moto unopfuta kusvikira pakuparadzwa; ungadai wakadzura mukohwo wangu.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
“Kana ndichinge ndaramba kururamisira varanda vangu, pavane mhaka neni,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
ndichaita sei pandichasangana naMwari? Ndichatiiko ndikanzi ndizvidavirire?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
Ko, iye akandiisa muchizvaro haazi iye akavaita here? Ko, haazi iye mumwe chete akatiumba tose muna vanamai vedu here?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
“Kana ndakaramba zvido zvevarombo kana kurega meso echirikadzi achineta,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
kana ndakazvidyira chingwa changu, ndisingachigoverani nenherera,
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
asi kubva paujaya hwangu ndakamurera sezvinoitwa nababa, uye kubva pakuberekwa kwangu ndakatungamirira chirikadzi,
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
kana ndakaona mumwe achiparara nokuda kwokushaya zvokupfeka, kana munhu anoshayiwa asina nguo,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
uye mwoyo wake ukasandiropafadza nokuti adziyirwa namakushe amakwai angu,
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
kana ndakasimudzira nherera ruoko rwangu ndichiziva kuti ndinozivikanwa padare redzimhosva,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
ipapo ruoko rwangu ngaruwe papfudzi rangu, ruwire pasi napafundo.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
Nokuti ndaitya kuparadza kunobva kuna Mwari, uye handina kuita zvinhu zvakadaro nokuti ndaitya kubwinya kwake.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
“Kana ndakaisa chivimbo changu pagoridhe, kana kuti kugoridhe rakaisvonaka ndikati, ‘Ndiwe chivimbo changu,’
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
kana ndakafadzwa nepfuma yangu huru, mukomborero wakabva mumaoko angu,
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
kana ndakava nehanya nezuva pakubwinya kwaro, kana mwedzi uchifamba mukubwinya,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
zvokuti mwoyo wangu wakanyengereka pakavanda, uye ruoko rwangu rukazviremekedza nokuzvisveta,
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
zvino izvozviwo zvingangova zvivi zvinofanira kutongwa, nokuti ndainge ndisina kutendeka kuna Mwari wokumusoro.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
“Kana ndakafadzwa nokurasikirwa kwomuvengi wangu, kana kufara zvikuru pamusoro penhamo yakamuwira,
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
handina kutendera muromo wangu kutadza, nokudana chituko pamusoro poupenyu hwake,
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
kana vanhu veimba yangu vasina kumboti, ‘Ndianiko asina kumbogutswa nenyama yaJobho?’
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
Hapana mutorwa akavata usiku hwose munzira dzomumusha, nokuti musuo wangu wakaramba wakazarurirwa vashanyi.
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
Kana ndakavanza chivi changu saAdhamu, nokuviga mhosva yangu mumwoyo mangu,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
nokuda kwokuti ndaitya kwazvo vanhu vazhinji, uye ndakatya kwazvo kuzvidza kwevemhuri, zvokuti ndakaramba ndinyerere ndikasabuda kunze,
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
“Haiwa, dai ndaiva nomumwe angandinzwa! Ndinonyora runyoro rwangu ndichizvidzivirira iye zvino, Wamasimba Ose ngaandipindure; mupomeri wangu ngaanyore rugwaro rwezvaanondipomera.
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Zvirokwazvo ndairutakura pamapfudzi angu, ndairupfeka sekorona.
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
Ndaimupa kuzvidavirira kwangu kwenhambwe imwe neimwe; ndaiswedera kwaari somuchinda.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
“Kana munda wangu ukadanidzira kwandiri uchindipa mhosva, uye miforo yose ikanyorova nemisodzi,
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
kana ndakadya zvibereko zvawo ndisingaripi, kana ndakaparadza upenyu hwavanourima,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
ipapo rukato ngarumere pachinzvimbo chegorosi, nesora pachinzvimbo chebhari.” Mashoko aJobho apera.
