< Йов 30 >
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Mas ahora los más mozos de días que yo, se rien de mí, cuyos padres yo desdeñara de ponerlos con los perros de mi ganado,
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Porque ¿para qué había yo menester la fuerza de sus manos, en los cuales pereció el tiempo?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Por causa de la pobreza y de la hambre solos: que huían a la soledad, al lugar tenebroso, asolado y desierto.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Que cogían malvas entre los árboles, y raíces de enebros para calentarse.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Eran echados de entre las gentes, y todos les daban grita como a ladrón.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Que habitaban en las barrancas de los arroyos, en las cavernas de la tierra, y en las piedras.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Que bramaban entre las matas, y se congregaban debajo de las espinas.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Hijos de viles, y hombres sin nombre: mas bajos que la misma tierra.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Y ahora yo soy su canción, y soy hecho a ellos refrán.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Abomínanme, aléjanse de mí; y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Porque Dios desató mi cuerda, y me afligió; y quitaron el freno delante de mi rostro.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
A la mano derecha se levantaron los muchachos; rempujaron mis pies, y pisaron sobre mí las sendas de su contrición.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Mi senda derribaron: aprovecháronse de mi quebrantamiento; contra los cuales no hubo ayudador.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Vinieron como por portillo ancho: revolviéronse por mi calamidad.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Turbaciones se convirtieron sobre mí: combatieron como un viento mi voluntad, y mi salud como nube que pasa.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Y ahora mi alma está derramada en mí: días de aflicción me han comprendido.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
De noche taladra sobre mí mis huesos, y mis pulsos no reposan.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Con la grandeza de la fuerza del dolor mi vestidura es mudada; cíñeme como el collar de mi ropa.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Derribóme en el lodo, y soy semejante al polvo, y a la ceniza.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Clamo a ti, y no me oyes: me presento, y no me echas de ver.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Háste tornado cruel para mí: con la fortaleza de tu mano me amenazas.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Levantásteme, e hicísteme cabalgar sobre el viento, y derretiste en mí el ser.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Porque yo conozco que me tornas a la muerte, y a la casa determinada a todo viviente.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Mas él no extenderá la mano contra el sepulcro; ¿clamarán los sepultados cuando él los quebrantare?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
¿No lloré yo al afligido, y mi alma no se entristeció sobre el menesteroso?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Cuando esperaba el bien, entonces me vino el mal; y cuando esperaba la luz, vino la oscuridad.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mis entrañas hierven, y no reposan: previniéronme días de aflicción.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Denegrido anduve, y no por el sol: levantéme en la congregación, y clamé.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Hermano fui de los dragones, y compañero de las hijas del avestruz.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Mi cuero está denegrido sobre mí, y mis huesos se secaron con sequedad.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Y mi arpa se tornó en luto, y mi órgano en voz de lamentantes.