Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Post haec aperuit Iob os suum, et maledixit diei suo,
2 Иов, проговаряйки, рече:
et locutus est.
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Pereat dies in qua natus sum, et nox in qua dictum est: Conceptus est homo.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Dies ille vertatur in tenebras, non requirat eum Deus desuper, et non illustretur lumine.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Obscurent eum tenebrae et umbra mortis, occupet eum caligo, et involvatur amaritudine.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Noctem illam tenebrosus turbo possideat, non computetur in diebus anni, nec numeretur in mensibus:
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Sit nox illa solitaria, nec laude digna:
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Maledicant ei qui maledicunt diei, qui parati sunt suscitare Leviathan:
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Obtenebrentur stellae caligine eius: expectet lucem et non videat, nec ortum surgentis aurorae:
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Quia non conclusit ostia ventris, qui portavit me, nec abstulit mala ab oculis meis.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Quare non in vulva mortuus sum, egressus ex utero non statim perii?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Quare exceptus genibus? cur lactatus uberibus?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Nunc enim dormiens silerem, et somno meo requiescerem:
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Cum regibus et consulibus terrae, qui aedificant sibi solitudines:
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Aut cum principibus, qui possident aurum, et replent domos suas argento:
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Aut sicut abortivum absconditum non subsisterem, vel qui concepti non viderunt lucem.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Ibi impii cessaverunt a tumultu, et ibi requieverunt fessi robore.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Et quondam vincti pariter sine molestia, non audierunt vocem exactoris.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Parvus et magnus ibi sunt, et servus liber a domino suo.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Quare misero data est lux, et vita his, qui in amaritudine animae sunt?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
qui expectant mortem, et non venit, quasi effodientes thesaurum:
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Gaudentque vehementer cum invenerint sepulchrum.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Viro cuius abscondita est via, et circumdedit eum Deus tenebris?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Antequam comedam suspiro: et tamquam inundantes aquae, sic rugitus meus:
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Quia timor, quem timebam, evenit mihi: et quod verebar accidit.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Nonne dissimulavi? nonne silui? nonne quievi? et venit super me indignatio.
