Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Då heldt Job fram med talen sin og sagde:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
«Å, var eg som i fordums måna’r, som den gong Gud mi verja var,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
då yver meg hans lampa skein, som lyste meg i myrkret fram,
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
slik som eg var i mogne manndom, då Gud var ven i huset mitt,
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
då Allvald endå med meg var, og mine born eg kring meg såg,
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
då eg i fløyte foten tvådde, og olje rann av fjellet nær meg,
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
då eg til porten steig i byen, og sessen min på torget tok!
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Ungdomen såg meg, løynde seg; dei gamle reiste seg og stod;
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
hovdingar stogga midt i talen og lagde handi på sin munn;
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
og røysti tagna hjå dei gjæve, og tunga seg til gomen kleimde;
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
dei som meg høyrde, sælka meg, og dei som såg meg, vitna for meg.
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Eg berga arming når han ropa, og farlaus som var utan hjelp;
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
velsigning fekk eg frå forkomne, og enkjor fekk eg til å jubla.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Rettferd var min, eg hennar bunad; rett var mi kappa og mi kruna.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
Eg for den blinde auga var, og føter var eg for den halte.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
Ein far eg var for fatigfolk; eg for ukjende saki granska.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
På brotsmann tennerne eg knekte, reiv fengdi utor gapet hans.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Eg sagde: «I reiret skal eg døy, med dagar talrike som sand.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Til roti mi skal vatnet trengja, dogg bu ved natt på greini mi;
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
mi æra held seg frisk hjå meg, bogen vert ny handi mi.»
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Dei høyrde ventande på meg, og lydde stilt på rådi mi.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Og ikkje la dei mot mitt ord, min tale draup ned yver deim.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
På meg dei bia som på regn, ja, som vårregn opna munnen.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Eg smilte til mismodige, mitt andlit fekk dei ikkje myrkt.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Når eg deim vitja, sat eg fremst, sat som ein konge i sin herflokk, lik ein som trøystar syrgjande.
