Йов 29
1 И Иов още продължи беседата си като казваше:
Job prenant encore de nouveau sa parabole, dit:
2 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
Qui m’accordera que je sois comme dans les anciens mois, comme aux jours dans lesquels Dieu me gardait;
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
Quand sa lampe luisait sur ma tête, et qu’à sa lumière je marchais dans les ténèbres;
4 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
Comme je fus aux jours de ma jeunesse, quand en secret Dieu était dans mon tabernacle;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
Quand le Tout-Puissant était avec moi, et qu’autour de moi étaient mes serviteurs;
6 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
Quand je lavais mes pieds dans le beurre, et qu’une pierre répandait pour moi des ruisseaux d’huile;
7 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
Quand je m’avançais vers la porte de la ville, et que sur la place publique on me préparait un siège?
8 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
Les jeunes hommes me voyaient, et se retiraient à l’écart; et les vieillards, se levant, se tenaient debout.
9 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
Les princes cessaient de parler, et mettaient un doigt sur leur bouche.
10 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
Les grands retenaient leur voix, et leur langue s’attachait à leur palais.
11 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
L’oreille qui m’entendait me proclamait bienheureux, et l’œil qui me voyait me rendait témoignage;
12 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
Parce que j’avais délivré le pauvre qui criait, et l’orphelin qui n’avait pas de soutien.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
La bénédiction de celui qui allait périr venait sur moi, et je consolais le cœur de la veuve.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
Je me suis revêtu de la justice, et l’équité de mes jugements m’a servi comme de vêtement et de diadème.
15 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
J’ai été un œil pour l’aveugle, et un pied pour le boiteux.
16 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
J’étais le père des pauvres; et l’affaire que je ne connaissais pas, je l’étudiais avec le plus grand soin.
17 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
Je brisais les mâchoires de l’injuste, et j’arrachais la proie de ses dents.
18 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
Et je disais: C’est dans mon petit nid que je mourrai, et comme le palmier, je multiplierai mes jours.
19 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
Ma racine s’étend le long des eaux, et la rosée se reposera sur ma moisson.
20 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
Ma gloire se renouvellera tous les jours et mon arc se fortifiera dans ma main.
21 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
Ceux qui m’écoutaient attendaient mon sentiment, et, attentifs, ils se tenaient en silence pour recevoir mon avis.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
Ils n’osaient rien ajouter à mes paroles, et mon discours coulait sur eux goutte à goutte.
23 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
Ils me souhaitaient comme l’eau du ciel, et ils ouvraient leur bouche, comme la terre s’ouvre à la pluie de l’arrière-saison.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
Si quelquefois je leur souriais, ils ne le croyaient pas, et la lumière de mon visage ne tombait pas à terre.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
Si je voulais aller parmi eux, j’avais la première place; et lorsque j’étais assis comme un roi entouré de son armée, j’étais cependant le consolateur des affligés.
