Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
“Nitie kama ikunyoe fedha kod kama ilenyoe dhahabu.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Chuma ikunyo koa e lowo, kendo mula ilenyo kigolo kuom kite.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Ji kunyo kite ma nengogi tek kuonde matut mogik kendo motimo mudho, omenyo nyaka ei buche maboyo miwuoro, nyaka kuonde molil ti, mondo onwangʼie kite mabeyo.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Opowo kor gode modhi mabor gi kuonde ma ji odakie, mochop nyaka kuonde ma ji ok wuothie; ka giliero e tonde marundore koni gi koni.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Lowo e kama chiemo wuokie, to pinyne ibaroe lwendni gi mach.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
Lwendinigo ema kite ma nengogi tek miluongo ni Safir wuokie kendo buru ema otingʼo dhahabu.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Kuom winy machamo ringʼo, onge moro amora mongʼeyo yore manie buchego, kendo onge achuth mosenene gi wangʼe.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
Ondiegi mager pok nowuotho kuondego, kendo kata sibuor pok oruto kuno.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Ji baro lwanda matek ka chuma kendo thulo gode oko gie tiendegi.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Otucho kor lwanda; mi wengene ne mwandu duto manie kor gode.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Omanyo kuonde ma aore ochakoree, mi okel gik mopandi e lela.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
“To rieko to diyud kanye? Koso ere kuma ngʼeyo wuokie?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Dhano mangima ok ongʼeyo kaka iyude; kendo ok oyudre e piny joma ngima.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Kut wacho ni, ‘Oonge e iya;’ to nam wacho ni, ‘Oonge koda ka.’
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Ok nyal ngʼiewe gi dhahabu maler mogik kendo nengone ok nyal pim gi fedha.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Ok nyal ngʼiewe gi dhahabu mokuny Ofir, kata gi kite ma nengogi tek kaka Oniks kata Safir.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Dhahabu kata kite mamil ma nengogi tek ok nyal pimego bende ok nyal pime gi gima olos gi dhahabu.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Kit nam ma nengone tek kod kit ombo marieny ok di wuo kuomgi nikech nengo rieko oyombo nengo kit rubi maratiglo.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Kata mana kit topaz mokuny Kush ok nyal pim kode; ok nyal ngʼiewe gi dhahabu malerie mogik.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
“To rieko to diyud kanye? Koso ere kuma ngʼeyo wuokie?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Opondo ne wenge gik mangima duto, kendo opande koda kane winy mafuyo e kor polo.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Kethruok gi tho jowacho ni, ‘Humbe kende ema osechopo e itwa!’
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Nyasaye ema ongʼeyo yo miyudego kendo en kende ema ongʼeyo kama odakie,
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
nikech wengene okwako tungʼ piny gi tungʼ piny kendo oneno gimoro amora manie bwo polo.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Kane oguro teko mar yamo kendo opimo giko nembe,
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
kane ogolo chik ne koth kendo ogoro yor mil polo,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
e kinde mane onenoe rieko mi opimo berne kaka chalo mi onwangʼo.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Kendo nowachone dhano ni, ‘Luoro Ruoth Nyasaye kelo rieko, kendo ka idwaro bedo gi ngʼeyo to nyaka iwe richo!’”
