Йов 22
1 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
Then responded Eliphaz the Temanite, and said: —
2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на семе си.
Unto GOD, can a man act as friend? Surely a discreet man befriendeth himself!
3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
Is it a pleasure to the Almighty, that thou shouldst be righteous? or any profit, that thou shouldst be blameless in thy ways?
4 Поради твоя ли страх от Него Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
Is it, for thy reverence, that he will accuse thee? will enter with thee into judgment?
5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
Is not, thy wickedness, great? and, without end, [are not] thine iniquities?
6 Защото без причина си взел залог от брата си. И си лишил голите от дрехите им,
Surely then hast been wont to put thy brother in pledge, for nothing, and, the garments of the ill-clad, hast thou stripped off:
7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
No water—to the weary, hast thou given to drink, and, from the hungry, thou hast withheld bread:
8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
A man of might, to him, pertaineth the land, and, the favorite, dwelleth therein:
9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
Widows, thou hast sent away empty, and, the arms of the fatherless, thou dost crush.
10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
For this cause, round about thee, are snares, and a dread startleth thee suddenly;
11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
Or darkness—thou canst not see, and, a flood of waters, covereth thee.
12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
Is not, GOD, [in] the height of the heavens? Behold, then, the head of the stars, that they are high.
13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
Wilt thou say then, What doth GOD know? Out through a thick cloud, can he judge?
14 Облаци Го покриват, та не вижда: И ходи по свода небесен,
Dark clouds, are a veil to him, and he cannot see, or, the vault of the heavens, doth he walk?
15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците?
The path of the ancient time, wilt thou mark, which the men of iniquity trod?
16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече,
Who were snatched away before the time, and, a stream, washed away their foundation?
17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас?
Who had been saying unto GOD, Depart from us! and—What can the Almighty do for himself?
18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Yet, he, had filled their houses with good! The counsel of the lawless, then, is far from me:
19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, като казват:
The righteous shall see and rejoice, and, the innocent, shall laugh them to scorn:
20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас, И огън погълна останалите от тях?
If our assailants do not vanish, then, their abundance, a fire consumeth!
21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
Shew thyself to be one with him—I pray thee—and prosper, thereby, shall there come on thee blessing.
22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
Accept, I beseech thee, from his mouth—instruction, —and lay up his sayings in thy heart.
23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
If thou return unto the Almighty and submit thyself, if thou far remove perversity from thy tent,
24 Хвърли злото си в пръстта, И офирското злато между камъните на потоците;
Then lay up, in the dust, precious ore, and, among the stones of the torrent-beds, fine gold:
25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
So shall, the Almighty, become, thy precious ores, yea glittering silver unto thee!
26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
For, then, in the Almighty, shalt thou take exquisite delight, and shalt lift up—unto GOD—thy face;
27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
Thou shalt make entreaty unto him, and he will hear thee, and, thy vows, shalt thou pay;
28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
And thou shalt decree a purpose, and it shall be fulfilled unto thee, and, upon thy ways, shall have shone a light;
29 Когато те унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
When men cast themselves down, then thou shalt say: Up! And, him that is of downcast eyes, shall he save;
30 Даже онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
He shall deliver the innocent, and thou shalt escape by the pureness of thy hands.
