Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then responded Job, and said: —
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Hear ye patiently my words, and let this be your consolation:
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Suffer me, that, I, may speak, and, after I have spoken, thou canst mock!
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Did, I, unto man, make my complaint? Wherefore, then, should my spirit not be impatient?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Turn round to me, and be astonished, and lay hand on mouth!
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
When I call to mind, then am I dismayed, and there seizeth my flesh a shuddering: —
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Wherefore do, lawless men, live, advance in years, even wax mighty in power?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Their seed, is established in their sight, along with them, yea their offspring, before their eyes;
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Their houses, are at peace, without dread, neither is, the rod of GOD, upon them;
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
His bull, covereth, and causeth not aversion, His cow safely calveth, and casteth not her young;
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
They send forth—like a flock—their young ones, and, their children, skip about for joy;
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
They rejoice aloud as [with] timbrel and lyre, and make merry to the sound of the pipe;
They complete, in prosperity, their days, and, in a moment to hades, they sink down. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Yet they said unto GOD, Depart from us, and, In the knowledge of thy ways, find we no pleasure.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
What is the Almighty, that we should serve him? Or what shall we profit, that we should urge him?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Lo! not in their own hand, is their welfare, The counsel of lawless men, is far from me!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
How oft, the lamp of the lawless, goeth out, and their calamity, cometh upon them, Sorrows, apportioneth he in his anger;
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
They become as straw before the wind, and as chaff, which the storm stealeth away.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Shall, GOD, reserve, for his children, his sorrow? Let him recompense him so that he may know it;
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
His own eyes, shall see his misfortune, and, the wrath of the Almighty, shall he drink.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For what shall be his pleasure in his house after him, when, the number of his months, is cut in twain?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Is it, to GOD, one can teach knowledge, seeing that, he, shall judge, them who are on high?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
This, man dieth, in the very perfection of his prosperity, wholly tranquil and secure;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
His veins, are filled with nourishment, and, the marrow of his bones, is fresh;
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Whereas, this other man, dieth, in bitterness of soul, and hath never tasted good fortune:
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Together, in the dust, they lie down, and, the worm, spreadeth a covering over them.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Lo! I know your plans, and the devices, wherewith ye would do me violence!
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For ye say, Where is the house of the noble-minded? And where the dwelling-tent of the lawless?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Have ye not asked the passers-by in the way? And, their signs, can ye not recognise?
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
That, to the day of calamity, is the wicked reserved, to the day of indignant visitation, are they led.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Who can declare—to his face—his way? And, what, he, hath done, who shall recompense to him?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Yet, he, to the graves, is borne, and, over the tomb, one keepeth watch;
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Pleasant to him are the mounds of the torrent-bed, —and, after him, doth every man march, as, before him, there were without number.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
How then should ye comfort me with vanity, since, as for your replies, there lurketh, [in them] treachery?
