< Йов 21 >
1 Тогава Иов в отговор рече:
Porém Jó respondeu, dizendo:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Ouvi atentamente minhas palavras, e seja isto vossas consolações.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Suportai-me, e eu falarei; e depois de eu ter falado, [então] zombai.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Por acaso eu me queixo de algum ser humano? Porém ainda que [assim fosse], por que meu espírito não se angustiaria?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Olhai-me, e espantai-vos; e ponde a mão sobre a boca.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Pois quando eu me lembro [disto], me assombro, e minha carne é tomada de tremor.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Por que razão os perversos vivem, envelhecem, e ainda crescem em poder?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Seus filhos progridem com eles diante de seus rostos; e seus descendentes diante de seus olhos.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Suas casas têm paz, sem temor, e a vara de Deus não está contra eles.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Seus touros procriam, e não falham; suas vacas geram filhotes, e não abortam.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Suas crianças saem como um rebanho, e seus filhos saem dançando.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Levantam [a voz] ao [som] de tamboril e de harpa e se alegram ao som de flauta.
13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol )
Em prosperidade gastam seus dias, e em um momento descem ao Xeol. (Sheol )
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Assim dizem a Deus: Afasta-te de nós, porque não queremos conhecer teus caminhos.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Quem é o Todo-Poderoso, para que o sirvamos? E de que nos aproveitará que oremos a ele?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Eis que sua prosperidade não se deve às mãos deles. Longe de mim esteja o conselho dos perversos!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Quantas vezes sucede que a lâmpada dos perversos se apaga, e sua perdição vem sobre eles, [e] Deus em sua ira [lhes] reparte dores?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Eles serão como palha diante do vento, como o restos de palha que o turbilhão arrebata.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
[Vós dizeis]: Deus guarda sua violência para seus filhos. Que [Deus] pague ao próprio [perverso], para que o conheça.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Seus olhos vejam sua ruína, e beba da ira do Todo-Poderoso.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Pois que interesse teria ele em sua casa depois de si, quando o número for cortado o número de seus meses?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Poderia alguém ensinar conhecimento a Deus, que julga [até] os que estão no alto?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Alguém morre na sua força plena, estando todo tranquilo e próspero,
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Seus baldes estando cheios de leite, e o tutano de seus ossos umedecido.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Porém outro morre com amargura de alma, nunca tendo experimentado a prosperidade.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Juntamente jazem no pó, e os vermes os cobrem.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Eis que eu sei vossos pensamentos, e os mais intentos que planejais contra mim.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Porque dizeis: Onde está a casa do príncipe?, e: Onde está tenda das moradas dos perversos?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Por acaso não perguntastes aos que passam pelo caminho, e não conheceis seus sinais?
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
Que os maus são preservados no dia da destruição, [e] são livrados no dia das fúrias?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Quem lhe denunciará seu caminho em sua face? E quem lhe pagará pelo que ele fez?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Finalmente ele é levado à sepultura, e no túmulo fazem vigilância.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Os torrões do vale lhe são doces; e todos o seguem; e adiante dele estão inúmeros.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Como, pois, me consolais em vão, já que vossas em vossas respostas [só] resta falsidade?