Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Tsophar de Naama prit la parole et dit:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Mes pensées me forcent à répondre, Et mon agitation ne peut se contenir.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
J’ai entendu des reproches qui m’outragent; Le souffle de mon intelligence donnera la réplique.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Ne sais-tu pas que, de tout temps, Depuis que l’homme a été placé sur la terre,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
Le triomphe des méchants a été court, Et la joie de l’impie momentanée?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Quand il s’élèverait jusqu’aux cieux, Et que sa tête toucherait aux nues,
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Il périra pour toujours comme son ordure, Et ceux qui le voyaient diront: Où est-il?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
Il s’envolera comme un songe, et on ne le trouvera plus; Il disparaîtra comme une vision nocturne;
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
L’œil qui le regardait ne le regardera plus, Le lieu qu’il habitait ne l’apercevra plus.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Ses fils seront assaillis par les pauvres, Et ses mains restitueront ce qu’il a pris par violence.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
La vigueur de la jeunesse, qui remplissait ses membres, Aura sa couche avec lui dans la poussière.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Le mal était doux à sa bouche, Il le cachait sous sa langue,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
Il le savourait sans l’abandonner, Il le retenait au milieu de son palais;
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
Mais sa nourriture se transformera dans ses entrailles, Elle deviendra dans son corps un venin d’aspic.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Il a englouti des richesses, il les vomira; Dieu les chassera de son ventre.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Il a sucé du venin d’aspic, La langue de la vipère le tuera.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Il ne reposera plus ses regards sur les ruisseaux, Sur les torrents, sur les fleuves de miel et de lait.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Il rendra ce qu’il a gagné, et n’en profitera plus; Il restituera tout ce qu’il a pris, et n’en jouira plus.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Car il a opprimé, délaissé les pauvres, Il a ruiné des maisons et ne les a pas rétablies.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Son avidité n’a point connu de bornes; Mais il ne sauvera pas ce qu’il avait de plus cher.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Rien n’échappait à sa voracité; Mais son bien-être ne durera pas.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
Au milieu de l’abondance il sera dans la détresse; La main de tous les misérables se lèvera sur lui.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Et voici, pour lui remplir le ventre, Dieu enverra sur lui le feu de sa colère, Et le rassasiera par une pluie de traits.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
S’il échappe aux armes de fer, L’arc d’airain le transpercera.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Il arrache de son corps le trait, Qui étincelle au sortir de ses entrailles, Et il est en proie aux terreurs de la mort.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Toutes les calamités sont réservées à ses trésors; Il sera consumé par un feu que n’allumera point l’homme, Et ce qui restera dans sa tente en deviendra la pâture.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Les cieux dévoileront son iniquité, Et la terre s’élèvera contre lui.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Les revenus de sa maison seront emportés, Ils disparaîtront au jour de la colère de Dieu.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Telle est la part que Dieu réserve au méchant, Tel est l’héritage que Dieu lui destine.
