Йов 17

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Mon souffle se perd, Mes jours s’éteignent, Le sépulcre m’attend.

2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Je suis environné de moqueurs, Et mon œil doit contempler leurs insultes.

3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Sois auprès de toi-même ma caution; Autrement, qui répondrait pour moi?

4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Car tu as fermé leur cœur à l’intelligence; Aussi ne les laisseras-tu pas triompher.

5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

On invite ses amis au partage du butin, Et l’on a des enfants dont les yeux se consument.

6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Il m’a rendu la fable des peuples, Et ma personne est un objet de mépris.

7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Mon œil est obscurci par la douleur; Tous mes membres sont comme une ombre.

8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Les hommes droits en sont stupéfaits, Et l’innocent se soulève contre l’impie.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Le juste néanmoins demeure ferme dans sa voie, Celui qui a les mains pures se fortifie de plus en plus.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Mais vous tous, revenez à vos mêmes discours, Et je ne trouverai pas un sage parmi vous.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Quoi! Mes jours sont passés, mes projets sont anéantis, Les projets qui remplissaient mon cœur…

12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

Et ils prétendent que la nuit c’est le jour, Que la lumière est proche quand les ténèbres sont là!

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)

C’est le séjour des morts que j’attends pour demeure, C’est dans les ténèbres que je dresserai ma couche; (Sheol h7585)

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

Je crie à la fosse: Tu es mon père! Et aux vers: Vous êtes ma mère et ma sœur!

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Mon espérance, où donc est-elle? Mon espérance, qui peut la voir?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

Elle descendra vers les portes du séjour des morts, Quand nous irons ensemble reposer dans la poussière. (Sheol h7585)