Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Отвещав же Иов, рече:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
доколе притрудну творите душу мою и низлагаете мя словесы? Уразумейте токмо, яко Господь сотвори мя сице.
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Клевещете на мя, не стыдящеся мене належите ми.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Буди, яко воистинну аз прельстихся, и у мене водворяется погрешение, глаголати словеса, яже не подобаше, словеса же моя погрешают, и не во время:
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
буди же, яко на мя величаетеся, наскакаете же ми поношением:
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
разумейте убо, яко Господь есть иже смяте мя и ограду Свою на мя вознесе.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Се, смеюся поношению, не возглаголю: возопию, и нигдеже суд.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Окрест огражден есмь и не могу прейти: пред лицем моим тму положи,
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
славу же с мене совлече и отя венец от главы моея:
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
растерза мя окрест, и отидох: посече же яко древо надежду мою.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Люте же гнева употреби на мя и возмне мя яко врага.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Вкупе же приидоша искушения Его на мя, на путех же моих обыдоша мя наветницы.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Братия моя отступиша от мене, познаша чуждих паче мене, и друзие мои немилостиви быша:
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
не снабдеша мя ближнии мои, и ведящии имя мое забыша мя.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Соседи дому и рабыни моя, (яко) иноплеменник бых пред ними:
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
раба моего звах, и не послуша, уста же моя моляхуся:
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
и просих жену мою, призывах же лаская сыны подложниц моих:
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
они же мене в век отринуша, егда востану, на мя глаголют.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Гнушахуся мене видящии мя, и ихже любих, восташа на мя.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
В кожи моей согниша плоти моя, кости же моя в зубех содержатся.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Помилуйте мя, помилуйте мя, о, друзие! Рука бо Господня коснувшаяся ми есть.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Почто мя гоните якоже и Господь? От плотей же моих не насыщаетеся?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Кто бо дал бы, да напишутся словеса моя, и положатся оная в книзе во век?
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
И на дщице железне и олове, или на камениих изваяются?
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Вем бо, яко присносущен есть, иже имать искупити мя,
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
(и) на земли воскресити кожу мою терпящую сия, от Господа бо ми сия совершишася,
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
яже аз в себе свем, яже очи мои видеста, а не ин: вся же ми совершишася в недре.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
Аще же и речете: что речем противу ему? И корень словесе обрящем в нем.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Убойтеся же и вы от меча: ярость бо на беззаконныя найдет, и тогда увидят, где есть их вещество.
