Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Ipapo Jobho akapindura akati:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
“Mucharamba muchinditambudza uye muchindipwanya namashoko kusvikira riniko?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Zvino kava kagumi kose muchingonditsoropodza; munondirwisa musina nenyadzi dzose.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Kana chiri chokwadi kuti ndakatsauka, kukanganisa kwangu kuchava dambudziko rangu ndoga.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Kana zvechokwadi mungada henyu kuzvikudza pamusoro pangu mukashandisa kuderedzwa kwangu pakundirwisa,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
zvino muzive imi kuti Mwari akandikanganisira uye akandikomberedza nomumbure wake.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
“Kunyange ndikachema ndichiti, ‘Ndakakanganisirwa we-e!’ handiwani mhinduro; kunyange ndikadanidzira kuti ndibatsirwe, kururamisirwa hakupo.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Akadzivira nzira yangu kuti ndikonewe kupfuura; akaisa rima munzira dzangu.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Akandibvisira kukudzwa kwangu, uye akabvisa korona mumusoro mangu.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Anondibvamburanya kumativi ose kusvikira ndapera; anodzura tariro yangu kunge muti,
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Kutsamwa kwake kunopfuta pamusoro pangu; anondiverenga pakati pavavengi vake.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Mauto ake anouya nesimba; anovaka muchinjiziri wokurwa neni, anokomba tende rangu.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
“Akaisa hama dzangu kure neni; vazikani vangu vakaparadzaniswa neni zvachose.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Hama dzangu dzepedyo dzakaenda kure neni; shamwari dzangu dzandikanganwa.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Vaenzi vangu navarandakadzi vangu vava kundiita mubvakure; vanondiona somutorwa.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Ndinodana muranda wangu, asi haapinduri, kunyange ndikamukumbirisa nomuromo wangu chaiwo.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Kufema kwangu kunonyangadza kumukadzi wangu; ndinosemesa kuhama dzangu chaidzo.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Kunyange nezvikomana zviduku zvinondiseka; pandinosvika vanondituka.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Shamwari dzangu dzepedyo dzinondisema; vaya vandinoda vandishandukira.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Handisati ndichiri chinhu asi ndangova hangu ganda namapfupa; ndangopunyuka napaburi retsono.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
“Ndinzwirei urombo, shamwari dzangu, ndinzwirei urombo nokuti ruoko rwaMwari rwandirova.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Seiko muchindidzingirira sezvinoita Mwari? Ko, hamungaguti nenyama yangu here?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
“Haiwa, dai mashoko angu ainyorwa hawo, dai ainyorwa hawo mubhuku,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
dai ainyorwa nechinyoreso chesimbi pamutobvu, kana kuti ainyorwa padombo nokusingaperi!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Ndinoziva kuti mudzikinuri wangu mupenyu, uye kuti pakupedzisira achamira pamusoro penyika.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Uye shure kwokunge ganda rangu raparara, kunyange zvakadaro ndichaona Mwari munyama yangu;
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
ini pachangu ndichamuona nameso angu pachangu, iyeni kwete mumwe. Haiwa, mwoyo wangu unopanga sei mukati mangu!
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
“Kana muchiti, ‘Haiwa tichamutambudza sei, sezvo mudzi wenhamo uri maari,’
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
munofanira kutya munondo imi pachenyu, nokuti hasha dzichauyisa kurangwa nomunondo, ipapo muchaziva kuti pano kutongwa.”
