Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Jòb pran lapawòl, li di konsa:
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
-Manyè sispann vire lòlòj mwen non! Manyè sispann kraze kouraj mwen ak tout pawòl sa yo?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Tout tan n'ap plede joure m', n'ap trennen m' nan labou. Nou pa wont jan n'ap malmennen m' la a?
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Menm si mwen ta fè sa m' pa t' dwe fè, ki jan pou sa ta ka fè nou mal?
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Nou konprann nou pi bon pase m'. Nou di se paske mwen antò kifè m'ap pase tray sa a.
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Nou pa wè se Bondye k'ap manyen avè m'. Se li menm ki pran m' nan pèlen.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Si m' rele anmwe ansasen, pesonn p'ap reponn. Si m' mande jistis, pesonn p'ap kanpe pou defann mwen.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Bondye bare tout chemen devan mwen. M' pa ka pase. Li fè m' wè tou nwa devan mwen.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Li fè yo ban m' move non. Li fè m' pèdi tout byen m'.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Li minen m' tout jan. M'ap deperi. Li wete tout espwa m'. Mwen tankou yon pyebwa yo derasinen.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Bondye ankòlè nèt sou mwen. Li konsidere m' tankou yon lènmi.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Li voye yon bann malè sou mwen yon grenn kou, tankou yon lame k'ap atake m'. Yo rive sou mwen san m' pa wè sa. Yo sènen m' anndan lakay mwen.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Bondye fè frè m' yo renka kò yo sou mwen. Zanmi m' yo kouri pou mwen.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Tout fanmi mwen yo, tout bon zanmi m' yo disparèt. Moun mwen te konn resevwa lakay mwen bliye m'.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Ata sèvant lakay mwen pa rekonèt mwen. Pou yo, yo pa janm konnen m'.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Si mwen rele yon domestik, li pa reponn mwen. Mwen te mèt lapriyè nan pye l', li pa okipe m'.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Madanm mwen pa ka pran sant mwen. Ata pwòp pitit mwen yo pè pwoche bò kote m'.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Tout timoun ap pase m' nan betiz. Si m' fè yon ti kanpe, yo pase m' nan tenten.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Pi bon zanmi m' yo ap gade m' ak degoutans. Sa m' pi renmen yo ap pale sou do m'.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Mwen tounen zo ak po. Sa ki rete pou m' mouri a pa anyen.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Nou se zanmi m'. Pitye pou mwen! Pitye! Se Bondye menm ki leve men sou mwen.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Poukisa pou nou leve dèyè m' tou menm jan ak Bondye? Koulye a, nou pa pèsekite m' kont nou?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Si sèlman te gen yon moun pou kouche pawòl mwen yo, pou ekri yo sou papye,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
pou grave yo ak sizo sou wòch plat, pou yo toujou rete make!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Mwen menm, mwen konnen moun ki gen pou vin pran defans mwen an byen vivan. Se li menm an dènye k'ap kanpe sou latè pou pale pou mwen.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Apre m' fin mouri, l'ap mete m' kanpe bò kote l'. M'a wè Bondye ak pwòp je m'.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Se mwen menm menm k'ap wè l'. Se p'ap yon lòt moun! Kè m' ap fann,
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
paske n'ap mande ki jan pou n' fè m' pase mizè ankò? Ki rezon n'ap jwenn nan mwen pou nou atake m'?
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Men, atansyon pou se pa sou nou nepe a tonbe, lè Bondye va soti pou pini moun ki antò yo. Lè sa a, n'a konnen gen yon moun k'ap jije tout bon.
