Йов 17

1 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Spiritus meus attenuabitur, dies mei breviabuntur, et solum mihi superest sepulchrum.

2 Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Non peccavi, et in amaritudinibus moratur oculus meus.

3 Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

Libera me Domine, et pone me iuxta te, et cuiusvis manus pugnet contra me.

4 Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

Cor eorum longe fecisti a disciplina, propterea non exaltabuntur.

5 Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Praedam pollicetur sociis, et oculi filiorum eius deficient.

6 Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Posuit me quasi in proverbium vulgi, et exemplum sum coram eis.

7 Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

Caligavit ab indignatione oculus meus, et membra mea quasi in nihilum redacta sunt.

8 Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

Stupebunt iusti super hoc, et innocens contra hypocritam suscitabitur.

9 А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

Et tenebit iustus viam suam, et mundis manibus addet fortitudinem.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

Igitur omnes vos convertimini, et venite, et non inveniam in vobis ullum sapientem.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

Dies mei transierunt, cogitationes meae dissipatae sunt, torquentes cor meum:

12 Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

Noctem verterunt in diem, et rursum post tenebras spero lucem.

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)

Si sustinuero, infernus domus mea est, et in tenebris stravi lectulum meum. (Sheol h7585)

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

Putredini dixi: Pater meus es, mater mea, et soror mea, vermibus.

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

Ubi est ergo nunc praestolatio mea, et patientiam meam quis considerat?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol h7585)

In profundissimum infernum descendent omnia mea: putasne saltem ibi erit requies mihi? (Sheol h7585)