Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
respondens autem Iob dixit
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
audivi frequenter talia consolatores onerosi omnes vos estis
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
numquid habebunt finem verba ventosa aut aliquid tibi molestum est si loquaris
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
poteram et ego similia vestri loqui atque utinam esset anima vestra pro anima mea consolarer et ego vos sermonibus et moverem caput meum super vos
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
roborarem vos ore meo et moverem labia quasi parcens vobis
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
sed quid agam si locutus fuero non quiescet dolor meus et si tacuero non recedet a me
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
nunc autem oppressit me dolor meus et in nihili redacti sunt omnes artus mei
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
rugae meae testimonium dicunt contra me et suscitatur falsiloquus adversus faciem meam contradicens mihi
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
collegit furorem suum in me et comminans mihi infremuit contra me dentibus suis hostis meus terribilibus oculis me intuitus est
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
aperuerunt super me ora sua exprobrantes percusserunt maxillam meam satiati sunt poenis meis
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
conclusit me Deus apud iniquum et manibus impiorum me tradidit
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
ego ille quondam opulentus repente contritus sum tenuit cervicem meam confregit me et posuit sibi quasi in signum
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
circumdedit me lanceis suis convulneravit lumbos meos non pepercit et effudit in terra viscera mea
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
concidit me vulnere super vulnus inruit in me quasi gigans
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
saccum consui super cutem meam et operui cinere cornu meum
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
facies mea intumuit a fletu et palpebrae meae caligaverunt
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
haec passus sum absque iniquitate manus meae cum haberem mundas ad Deum preces
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
terra ne operias sanguinem meum neque inveniat locum in te latendi clamor meus
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
ecce enim in caelo testis meus et conscius meus in excelsis
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
verbosi mei amici mei ad Deum stillat oculus meus
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
atque utinam sic iudicaretur vir cum Deo quomodo iudicatur filius hominis cum collega suo
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
ecce enim breves anni transeunt et semitam per quam non revertar ambulo
