Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
respondens autem Eliphaz Themanites dixit
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
numquid sapiens respondebit quasi in ventum loquens et implebit ardore stomachum suum
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
arguis verbis eum qui non est aequalis tui et loqueris quod tibi non expedit
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
quantum in te est evacuasti timorem et tulisti preces coram Deo
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
docuit enim iniquitas tua os tuum et imitaris linguam blasphemantium
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
condemnabit te os tuum et non ego et labia tua respondebunt tibi
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
numquid primus homo tu natus es et ante colles formatus
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
numquid consilium Dei audisti et inferior te erit eius sapientia
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
quid nosti quod ignoremus quid intellegis quod nesciamus
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
et senes et antiqui sunt in nobis multo vetustiores quam patres tui
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
numquid grande est ut consoletur te Deus sed verba tua prava hoc prohibent
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
quid te elevat cor tuum et quasi magna cogitans adtonitos habes oculos
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
quid tumet contra Deum spiritus tuus ut proferas de ore huiuscemodi sermones
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
quid est homo ut inmaculatus sit et ut iustus appareat natus de muliere
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
ecce inter sanctos eius nemo inmutabilis et caeli non sunt mundi in conspectu eius
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
quanto magis abominabilis et inutilis homo qui bibit quasi aquas iniquitatem
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
ostendam tibi audi me quod vidi narrabo tibi
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
sapientes confitentur et non abscondunt patres suos
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
quibus solis data est terra et non transibit alienus per eos
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
cunctis diebus suis impius superbit et numerus annorum incertus est tyrannidis eius
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
sonitus terroris semper in auribus illius et cum pax sit ille insidias suspicatur
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
non credit quod reverti possit de tenebris circumspectans undique gladium
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
cum se moverit ad quaerendum panem novit quod paratus sit in manu eius tenebrarum dies
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
terrebit eum tribulatio et angustia vallabit eum sicut regem qui praeparatur ad proelium
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
tetendit enim adversus Deum manum suam et contra Omnipotentem roboratus est
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
cucurrit adversus eum erecto collo et pingui cervice armatus est
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
operuit faciem eius crassitudo et de lateribus eius arvina dependet
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
habitavit in civitatibus desolatis et in domibus desertis quae in tumulos sunt redactae
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
non ditabitur nec perseverabit substantia eius nec mittet in terra radicem suam
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
non recedet de tenebris ramos eius arefaciet flamma et auferetur spiritu oris sui
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
non credat frustra errore deceptus quod aliquo pretio redimendus sit
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
antequam dies eius impleantur peribit et manus eius arescet
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
laedetur quasi vinea in primo flore botrus eius et quasi oliva proiciens florem suum
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
congregatio enim hypocritae sterilis et ignis devorabit tabernacula eorum qui munera libenter accipiunt
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
concepit dolorem et peperit iniquitatem et uterus eius praeparat dolos
