Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Forsothe Joob answeride, and seide, Y `herde ofte siche thingis;
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
alle ye ben heuy coumfortouris.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Whether wordis ful of wynd schulen haue an ende? ether ony thing is diseseful to thee, if thou spekist?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Also Y myyte speke thingis lijk to you, and `Y wolde, that youre soule were for my soule; and Y wolde coumfort you by wordis, and Y wolde moue myn heed on you;
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
Y wolde make you stronge bi my mouth, and Y wolde moue lippis as sparynge you.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
But what schal Y do? If Y speke, my sorewe restith not; and if Y am stille, it goith not awei fro me.
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
But now my sorewe hath oppressid me, and alle my lymes ben dryuun in to nouyt.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
My ryuelyngis seien witnessyng ayens me, and a fals spekere is reisid ayens my face, and ayenseith me.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
He gaderide togidere his woodnesse in me, and he manaasside me, and gnastide ayens me with his teeth; myn enemye bihelde me with ferdful iyen.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
Thei openyden her mouthis on me, and thei seiden schenschip, and smytiden my cheke; and thei ben fillid with my peynes.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
God hath closid me togidere at the wickid, and hath youe me to the hondis of wickid men.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
Y thilke riche man and famouse sum tyme, am al to brokun sudeynli; `he helde my nol; he hath broke me, and hath set me as in to a signe.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
He hath cumpasside me with hise speris, he woundide togidere my leendis; he sparide not, and schedde out myn entrails in to the erthe.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
He beet me with wounde on wounde; he as a giaunt felde in on me.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
Y sewide togidere a sak on my skyn; and Y hilide my fleisch with aische.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My face bolnyde of wepynge, and myn iyeliddis wexiden derke.
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Y suffride these thingis with out wickidnesse of myn hond, `that is, werk, whanne Y hadde cleene preieris to God.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
Erthe, hile thou not my blood, and my cry fynde not in thee a place of hidyng.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
`For, lo! my witnesse is in heuene; and the knowere of my consience is in hiye places.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
A! my frendis, ful of wordis, myn iye droppith to God.
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
And `Y wolde, that a man were demed so with God, as the sone of man is demed with his felowe.
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
`For lo! schorte yeeris passen, and Y go a path, bi which Y schal not turne ayen.
