Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
“We humans are very frail. We live only a short time, and we experience a lot of trouble.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
We disappear quickly, like flowers that grow from the ground quickly and then wither and die [SIM]. We are like shadows that disappear [when the sun stops shining].
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
[Yahweh, ] why do you keep watching me [to see if I am doing something that is wrong] [RHQ]? Are you wanting to take me to court to judge me?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
People are sinners from the time when they are born; who can cause them to be sinless? No one [RHQ]!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
You have decided how long our lives will be. You have decided how many months we will live, and we cannot live more months than the (limit/number of months) that you have decided.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
So please stop examining us, and allow us to be alone, until/while we finish our time [here on earth], like a man finishes his work [at the end of the day].
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
If someone cuts a tree down, we hope that it will sprout again and grow new branches.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Its roots in the ground may be very old, and its stump may decay,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
but if some water falls on it, it may bud/sprout and send up shoots like a young plant.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
But when we people lose all our strength and die, we stop breathing and then we are gone [forever].
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Just like water evaporates from the ocean, or like a riverbed dries up,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
people [lie down and die and] do not get up again. Until the heavens disappear, people who die [EUP] do not wake up, and no one can wake them up.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
[“Yahweh, ] I wish that you would put me safely in the place of the dead and forget about me until you are no longer angry with me. I wish that you would decide how much time I would spend there, and then remember [that] I [am there]. (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
When we humans die, we will certainly not live again [RHQ]. If [I knew that] we would live again, I would wait patiently, and I would wait for you to release me [from my sufferings].
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
You would call me, and I would answer. You would be eager to see me, one of the creatures that you had made.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
You would take care of [MET] me, instead of watching me to see if I would sin.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
[It is as though the record of] my sins would be sealed in a small bag, and you would cover them up.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
“But, just like mountains crumble and rocks fall down from a cliff,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
and just like water slowly wears away the stones, and just like floods wash away soil, [you eventually destroy us]; you do not allow us to continue to (hope/confidently expect) [that we will keep on living].
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
You always defeat us, and then we die [EUP]. You cause our faces to look ugly after we die, and you send us away.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
[When we die] we do not know if our sons will grow up and [do things that will cause them to] be honored. And if they become disgraced, we do not see that, [either].
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
We will feel our own pains; we will not feel anything else; we will be sorry for ourselves, not for anyone else.”
