Йов 11
1 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
Then Sophar the Naamathite answered, and said:
2 Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
Shall not he that speaketh much, hear also? or shall a man full of talk be justified?
3 Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
Shall men hold their peace to thee only? and when thou hast mocked others, shall no man confute thee?
4 Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
For thou hast said: My word is pure, and I am clean in thy sight.
5 Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
And I wish that God would speak with thee, and would open his lips to thee,
6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
That he might shew thee the secrets of wisdom, and that his law is manifold, and thou mightest understand that he exacteth much less of thee, than thy iniquity deserveth.
7 Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
Peradventure thou wilt comprehend the steps of God, and wilt find out the Almighty perfectly?
8 Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
He is higher than heaven, and what wilt thou do? he is deeper than hell, and how wilt thou know? (Sheol h7585)
9 Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
The measure of him is longer than the earth, and broader than the sea.
10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
If he shall overturn all things, or shall press them together, who shall contradict him?
11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
For he knoweth the vanity of men, and when he seeth iniquity, doth he not consider it?
12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
A vain man is lifted up into pride, and thinketh himself born free like a wild ass’s colt.
13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
Rut thou hast hardened thy heart, and hast spread thy hands to him.
14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
If thou wilt put away from thee the iniquity that is in thy hand, and lot not injustice remain in thy tabernacle:
15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
Then mayst thou lift up thy face without spot, and thou shalt be steadfast, and shalt not fear.
16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
Thou shalt also forget misery, and remember it only as waters that are passed away.
17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
And brightness like that of the noonday, shall arise to thee at evening: and when thou shalt think thyself consumed, thou shalt rise as the day star.
18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
And thou shalt have confidence, hope being set before thee, and being buried thou shalt sleep secure.
19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
Thou shalt rest, and there shall be none to make thee afraid: and many shall entreat thy face.
20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
But the eyes of the wicked shall decay, and the way to escape shall fail them, and their hope the abomination of the soul.
