Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Ma vie donne à mon cœur du dégoût: je veux me soulager, donner cours à mes plaintes, et parler dans l'amertume de mon âme.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Je dis à Dieu: Ne me condamne pas! Déclare-moi sur quoi tu me prends à partie!
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Est-ce un bonheur pour toi de me maltraiter, de rejeter l'ouvrage de tes mains, et de prêter la lumière aux complots des impies?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
As-tu des yeux de chair? vois-tu, comme voient les mortels?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Tes jours sont-ils comme les jours des mortels. et tes années, comme celles des humains,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
que tu fais une enquête de ma faute, et une perquisition de mon péché,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
sachant bien que je ne suis pas coupable, et que nul ne peut sauver de ta main?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Tes mains m'ont façonné, m'ont fait, en entier; et tu veux me détruire!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Ah! souviens-toi que tu m'as modelé comme l'argile! et dans la poudre tu veux me faire rentrer!
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Ne m'as-tu pas versé comme du lait? comme le caillé ne m'as-tu pas fait prendre?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
De peau et de chair tu m'as revêtu, d'os et de nerfs tu m'as tissé,
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
tu m'as donné la vie et la grâce, tes soins ont protégé ma respiration:
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
et tu me réservais ces maux dans ton cœur! Je sais qu'ils étaient dans ta pensée.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Au cas que je péchasse, tu voulais m'épier, et ne point m'absoudre de ma faute.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Suis-je coupable? malheur à moi! innocent? je n'ose lever la tête, rassasié d'opprobre, et voyant ma misère;
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
qu'elle se lève, tu vas, tel qu'un lion, me donner la chasse, et renouveler sur moi tes miracles,
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
m'opposer de nouveaux témoins, redoubler ta fureur contre moi, et faire contre moi se succéder les bataillons.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Ah! pourquoi me tiras-tu du sein de ma mère? Je serais expiré, et aucun œil ne m'eût vu;
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
je serais comme n'ayant pas été; du ventre au tombeau j'aurais été porté.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Qu'ai-je, sinon quelques jours? Qu'Il cesse! se retire de moi, pour que je me rassérène un peu,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
avant que je m'en aille, pour ne plus revenir, dans la région des ténèbres et de l'ombre de mort,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
région sombre comme la nuit, d'ombre de mort et de désordre, où la clarté ressemble aux ténèbres!
