Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
My soul hath been weary of my life, I leave off my talking to myself, I speak in the bitterness of my soul.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
I say unto God, 'Do not condemn me, Let me know why Thou dost strive [with] me.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Is it good for Thee that Thou dost oppress? That Thou despisest the labour of Thy hands, And on the counsel of the wicked hast shone?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Eyes of flesh hast Thou? As man seeth — seest Thou?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
As the days of man [are] Thy days? Thy years as the days of a man?
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
That Thou inquirest for mine iniquity, And for my sin seekest?
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
For Thou knowest that I am not wicked, And there is no deliverer from Thy hand.
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Thy hands have taken pains about me, And they make me together round about, And Thou swallowest me up!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Remember, I pray Thee, That as clay Thou hast made me, And unto dust Thou dost bring me back.
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Dost Thou not as milk pour me out? And as cheese curdle me?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Skin and flesh Thou dost put on me, And with bones and sinews dost fence me.
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
Life and kindness Thou hast done with me. And Thy inspection hath preserved my spirit.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
And these Thou hast laid up in Thy heart, I have known that this [is] with Thee.
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
If I sinned, then Thou hast observed me, And from mine iniquity dost not acquit me,
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
If I have done wickedly — woe to me, And righteously — I lift not up my head, Full of shame — then see my affliction,
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
And it riseth — as a lion Thou huntest me. And Thou turnest back — Thou shewest Thyself wonderful in me.
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
Thou renewest Thy witnesses against me, And dost multiply Thine anger with me, Changes and warfare [are] with me.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
And why from the womb Hast Thou brought me forth? I expire, and the eye doth not see me.
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
As I had not been, I am, From the belly to the grave I am brought,
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Are not my days few? Cease then, and put from me, And I brighten up a little,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
Before I go, and return not, Unto a land of darkness and death-shade,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
A land of obscurity as thick darkness, Death-shade — and no order, And the shining [is] as thick darkness.'
